Небет тепе

Небет тепе е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Това е най-високата точка в града.  
 Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе формира Трихълмието, днес по-известно като Старинен Пловдив, на което е бил разположен античният град.
През тракийския период Небет тепе е сърцето на древния град Евмолпия и се развива като важен култув, политически и укрепен център на одрисите.  
 Името означава "Стражеви хълм".  
 В района на укреплението са запазени останки от дворец, светилища и култови съоръжения, включително глинобитни олтари с геометрични символи и знаци на двойна брадва.
При археологическите разкопки на Небет тепе са открити останки от крепости стени и кули, а също и от други постройки.  
 Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж.
След превземането му през 342 г. пр.н.е., Филип II Македонски поставя началото на Филипопол, като го разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма.  
 От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.  
 Едно от най-интересните разкрития е уникална потерна от римско време – таен тунел в скалния масив на северната стена.  
 В тунела има запазено стълбище, отвеждало до десния бряг на реката.  
 Според историци някога оттам е минавала река Марица, чието корито е било толкова голямо, че е заемало днешния бул. „Шести септември“.
Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади.  
 Съхраненото и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от 350 куб.м.  
 Той е изграден от редуващи се пояси от камъни и тухли, а стените и подът му са с хидрофобна замазка.

 С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА  
 Останките от най-ранните периоди на обитаване са силно разрушени от по-късните масивни каменни градежи.  
 Пластове и материяли от късния халколит (края на V - първата половина на IV хил.пр.Хр.) и късната бронзова епоха (1500-1200г. пр.Хр.) са проучени основно в наи-високите части на хълма.  
 През ранната бронзова (3200-2100г. пр.Хр.) и ранната желязна епоха (1100-600г. пр. Хр.) обитаваната територия е заемала по-голяма площ, достигайки равнинните части на подножието му.

 ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ