Некропола се намира северозападно в непосредствена близост до днешния каспичански квартал Калугерица. Достъпът е лесен с автомобил.
За пръв път сведение за старото гробище дава Карел Шкорпил през 1905 г.
Археологически проучвания са правени през 1925 - 1932 г. и по-късно възобновени през 1990 г.
Регистрирани са над 200 надгробни камъка.
Некропола прави впечатление с надгробната си каменна пластика, която се разделя на три групи според периода на поставянето й.
Първата група са антропоморфни паметници, които са и най-ранните в некропола.
Така наречените каменни стели или каменни баби.
Втората група са каменни кръстове, някои с височина 1,60 до 2,10 м.
Един от тях днес стои на гроба на Карел Шкорпил в Националния археологически резерват "Плиска".
И третата група, плочи с пластична украса са най-късните, като тук антропоморфните и кръстовидни форми са врязани в тях.
При плочите често се среща изображение на изписан кръст в кръг, което е древен соларен символ.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Небесното светило е оказало огромно въздействие върху космогоничните представи, духовната и материална култура на българите през всички епохи.
Различни са смисловите значения, влагани в символните изображения на Слънцето.
Кръстът като соларен знак при първобитния човек първоначално изобразявал двата напречно сложени клона, от които при триене се добивал огъня.
Впоследствие кръстът започва да символизира небесния огън, идващ от Слънцето.
Този знак се е използвал от предисторическо време с различно значение — като символ на бога Слънце или на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън и вода.
Някои тълкувания го свързват с проекциите на материалното и духовното.
В по-късно време е зает от християнската религия и днес го разпознаваме като основен религиозен символ на безсмъртието и възкресението.
Кръгът, както и кръгът с точка, е също древен соларен символ, често използван в окултните общества.
Обозначението с точка в центъра символизира живота, чието начало и съществуване са изцяло зависими от безкрайния слънчев кръговрат.
През епохите и вековете българските занаяти като дърворезбата са съхранили соларния символ върху вратите на нашенските къщи и църкви, по абсидните прозорци и иконостаси, на каруци, софри и геги, дори и на детски люлки.
А силните традиции като везането на шевици ги вписват като магичен код в народните носии, ризи, кърпи и престилки, както и в килими, черги и покривки и по този начин запазват и предават знанието като кодирана информация за следващите поколения.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Карел Шкорпил - Абоба-Плиска.1905 г.
Археологически проучвания са правени през 1925 - 1932 г. и по-късно възобновени през 1990 г.
Регистрирани са над 200 надгробни камъка.
Некропола прави впечатление с надгробната си каменна пластика, която се разделя на три групи според периода на поставянето й.
Първата група са антропоморфни паметници, които са и най-ранните в некропола.
Така наречените каменни стели или каменни баби.
Втората група са каменни кръстове, някои с височина 1,60 до 2,10 м.
Един от тях днес стои на гроба на Карел Шкорпил в Националния археологически резерват "Плиска".
И третата група, плочи с пластична украса са най-късните, като тук антропоморфните и кръстовидни форми са врязани в тях.
При плочите често се среща изображение на изписан кръст в кръг, което е древен соларен символ.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Небесното светило е оказало огромно въздействие върху космогоничните представи, духовната и материална култура на българите през всички епохи.
Различни са смисловите значения, влагани в символните изображения на Слънцето.
Кръстът като соларен знак при първобитния човек първоначално изобразявал двата напречно сложени клона, от които при триене се добивал огъня.
Впоследствие кръстът започва да символизира небесния огън, идващ от Слънцето.
Този знак се е използвал от предисторическо време с различно значение — като символ на бога Слънце или на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън и вода.
Някои тълкувания го свързват с проекциите на материалното и духовното.
В по-късно време е зает от християнската религия и днес го разпознаваме като основен религиозен символ на безсмъртието и възкресението.
Кръгът, както и кръгът с точка, е също древен соларен символ, често използван в окултните общества.
Обозначението с точка в центъра символизира живота, чието начало и съществуване са изцяло зависими от безкрайния слънчев кръговрат.
През епохите и вековете българските занаяти като дърворезбата са съхранили соларния символ върху вратите на нашенските къщи и църкви, по абсидните прозорци и иконостаси, на каруци, софри и геги, дори и на детски люлки.
А силните традиции като везането на шевици ги вписват като магичен код в народните носии, ризи, кърпи и престилки, както и в килими, черги и покривки и по този начин запазват и предават знанието като кодирана информация за следващите поколения.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Карел Шкорпил - Абоба-Плиска.1905 г.
Така наречените каменни стели или каменни баби.
Втората група са каменни кръстове, някои с височина 1,60 до 2,10 м.
Един от тях днес стои на гроба на Карел Шкорпил в Националния археологически резерват "Плиска".
И третата група, плочи с пластична украса са най-късните, като тук антропоморфните и кръстовидни форми са врязани в тях.
При плочите често се среща изображение на изписан кръст в кръг, което е древен соларен символ.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Небесното светило е оказало огромно въздействие върху космогоничните представи, духовната и материална култура на българите през всички епохи.
Различни са смисловите значения, влагани в символните изображения на Слънцето.
Кръстът като соларен знак при първобитния човек първоначално изобразявал двата напречно сложени клона, от които при триене се добивал огъня.
Впоследствие кръстът започва да символизира небесния огън, идващ от Слънцето.
Този знак се е използвал от предисторическо време с различно значение — като символ на бога Слънце или на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън и вода.
Някои тълкувания го свързват с проекциите на материалното и духовното.
В по-късно време е зает от християнската религия и днес го разпознаваме като основен религиозен символ на безсмъртието и възкресението.
Кръгът, както и кръгът с точка, е също древен соларен символ, често използван в окултните общества.
Обозначението с точка в центъра символизира живота, чието начало и съществуване са изцяло зависими от безкрайния слънчев кръговрат.
През епохите и вековете българските занаяти като дърворезбата са съхранили соларния символ върху вратите на нашенските къщи и църкви, по абсидните прозорци и иконостаси, на каруци, софри и геги, дори и на детски люлки.
А силните традиции като везането на шевици ги вписват като магичен код в народните носии, ризи, кърпи и престилки, както и в килими, черги и покривки и по този начин запазват и предават знанието като кодирана информация за следващите поколения.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Карел Шкорпил - Абоба-Плиска.1905 г.
При плочите често се среща изображение на изписан кръст в кръг, което е древен соларен символ.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Небесното светило е оказало огромно въздействие върху космогоничните представи, духовната и материална култура на българите през всички епохи.
Различни са смисловите значения, влагани в символните изображения на Слънцето.
Кръстът като соларен знак при първобитния човек първоначално изобразявал двата напречно сложени клона, от които при триене се добивал огъня.
Впоследствие кръстът започва да символизира небесния огън, идващ от Слънцето.
Този знак се е използвал от предисторическо време с различно значение — като символ на бога Слънце или на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън и вода.
Някои тълкувания го свързват с проекциите на материалното и духовното.
В по-късно време е зает от християнската религия и днес го разпознаваме като основен религиозен символ на безсмъртието и възкресението.
Кръгът, както и кръгът с точка, е също древен соларен символ, често използван в окултните общества.
Обозначението с точка в центъра символизира живота, чието начало и съществуване са изцяло зависими от безкрайния слънчев кръговрат.
През епохите и вековете българските занаяти като дърворезбата са съхранили соларния символ върху вратите на нашенските къщи и църкви, по абсидните прозорци и иконостаси, на каруци, софри и геги, дори и на детски люлки.
А силните традиции като везането на шевици ги вписват като магичен код в народните носии, ризи, кърпи и престилки, както и в килими, черги и покривки и по този начин запазват и предават знанието като кодирана информация за следващите поколения.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Карел Шкорпил - Абоба-Плиска.1905 г.
Впоследствие кръстът започва да символизира небесния огън, идващ от Слънцето.
Този знак се е използвал от предисторическо време с различно значение — като символ на бога Слънце или на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън и вода.
Някои тълкувания го свързват с проекциите на материалното и духовното.
В по-късно време е зает от християнската религия и днес го разпознаваме като основен религиозен символ на безсмъртието и възкресението.
Кръгът, както и кръгът с точка, е също древен соларен символ, често използван в окултните общества.
Обозначението с точка в центъра символизира живота, чието начало и съществуване са изцяло зависими от безкрайния слънчев кръговрат.
През епохите и вековете българските занаяти като дърворезбата са съхранили соларния символ върху вратите на нашенските къщи и църкви, по абсидните прозорци и иконостаси, на каруци, софри и геги, дори и на детски люлки.
А силните традиции като везането на шевици ги вписват като магичен код в народните носии, ризи, кърпи и престилки, както и в килими, черги и покривки и по този начин запазват и предават знанието като кодирана информация за следващите поколения.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Карел Шкорпил - Абоба-Плиска.1905 г.
Обозначението с точка в центъра символизира живота, чието начало и съществуване са изцяло зависими от безкрайния слънчев кръговрат.
През епохите и вековете българските занаяти като дърворезбата са съхранили соларния символ върху вратите на нашенските къщи и църкви, по абсидните прозорци и иконостаси, на каруци, софри и геги, дори и на детски люлки.
А силните традиции като везането на шевици ги вписват като магичен код в народните носии, ризи, кърпи и престилки, както и в килими, черги и покривки и по този начин запазват и предават знанието като кодирана информация за следващите поколения.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Карел Шкорпил - Абоба-Плиска.1905 г.
