Скален феномен "Баба Марта"

 Скално изсеченото светилище се намира в местността "Кюмбетите", на входа на гр. Провадия, над гимназията.  
 Със своите 200 м.н.в. скалата е трудно достъпна - няма пътека, а изкачването от 300 метра е с голяма денивилация.  
 Гледана от долу формата й наподобява летяща чиния, кацнала на скалата. Когато се изкачим горе и я погледнем от другата страна, ще ни посрещне погледа на извънземен силует очертан в скалата.  
 По целия скален венец са изсечени ямки и щерни с различна големина, някои от тях свързани с улеи. Ясно се различават площадките структурирани на различни нива и стъпалата изсечени между тях.
 
 Мястото е заредено с много енергия и тук трябва да споменем за "Паметта на скалата" и "свещената връзка с водата".

 Нека първо да си разясним КАКВО Е ПАМЕТ.

 Какво е паметта?  
 Това е способност да се създават и извличат спомени или информация.  
 Има три основни процеса, включени в паметта: кодиране, съхранение и извличане.  
 За да се създаде спомен, информацията трябва да бъде променена в друга форма, което се случва чрез процеса кодиране. След като информацията бъде успешно кодирана, тя трябва да бъде съхранена в паметта за по-късно извличане и употреба.  
 Има много кратки спомени, траещи само секунди. Краткосрочните спомени са малко по-дълги и продължават около 20 до 30 секунди. Някои спомени могат да издържат много по-дълго – дни, седмици, месеци или дори десетилетия, векове и хилядолетия.

 Каквото и да знаем за паметта, тя остава и забулена в мистерии. Все още не е напълно разбрана и особено в природния свят, където има странни форми на памет.
 
 Например когато гъсеница се превръща в пеперуда, нейната метаморфоза е едно от най-интересните явления в природата.  
 Може ли паметта да преживее процес, който пренарежда цялото тяло на създанието?  
 За да се разбере това, в гъсениците се създава траен и силен спомен - на много лоша миризма. След като са изложени на миризмата на силен лакочистител, те се научават да избягват миризмата и дори след като се превръщат в пеперуди, паметта за начина на избягване от неприятната миризма се запазва.  
 Това доказва, че пеперудите запазват спомени от дните си като гъсеници, въпреки че мозъците и нервната им система са претърпели огромни промени.
 
 Друг пример за паметта в природата са плесените.  
 Те нямат мозъци или нервна система, но въпреки това, техните „умове“ са изненадващо сложни. Знае се, че те могат да научат неща за средата си и дори да споделят тези спомени с други плесени.  
 Въпросът е как!  
 Има видове плесени, които сливат своите системи помежду си. Това показва, че те могат да се учат едни от други, като споделят информация през слетите си системи.  
 Но как са способни да научат нещо на първо време?  
 Пример, който използва сол като пречка към достъп до храна, дава яснота за процеса на обучение. Плесените получават информация, като се разпростират по предмета, който искат да изследват.  
 В случая със солта, когато храната е безсолна ние добавяме сол, за да задоволим рецепторите си при усвояването на храната. Така и плесените, след като усетят "солената информация" се разпростират по предмета и обратното при - липсата на такава се оттеглят.
 
 СКАЛИТЕ СЪЩО ИМАТ ИНТЕРЕСНА СПОСОБНОСТ.

 Те могат да променят магнитните си полета съобразно магнитното поле на Земята. Така скалата има свойството да приема информация и да я кодира в себе си като памет.  
 Наричана „магнитна памет“, тази способност на скалите е непрестанна и дава възможност да се види колко силно или слабо е били земното поле преди хиляди или дори милиони години.  
 Изключение прави единствено Девонският период преди 400 милиона години, когато скалите от тази епоха нямат магнитна памет. Вероятно тогава магнитното поле на Земята е било толкова слабо, че не е имало влияние върху магнитните частици в скалите.

 Така по естествен начин всяка скала излъчва различна енергия в зависимост от магнитното си поле. На някои места има данни за специфичен геомагнетизъм и евентуално психотропно въздействие.

 Силно енергийните скали са местата, които траките са избирали за свои светилища. Използвайки силата на космичната енергия заредена в скалите, те са били най-близо до небето и своите Богове.

 Тук трябва да споменем и за свойството на водата - тя пренася и предава информация без значение от агрегатното си състояние.  
 По този начин, когато вали, дъждовните капки или снежинките пренасят кодираната космическата енергия като информация и я предават на земята, чрез скалите, в които попиват.  
 Това е и предназначението на скално изсечените щерни, басейни и ямки - да събират и съхраняват водата и информацията, която съдържа. Същата тази вода, в последствие е използвана от тракийските жреци в ритуалите.  
 Тя била разливана по шарапташите и изсечените улеи в скалите. След като водата се изпари, предава в космоса информацията получена от скалата.  
 На определени светилища и в определени дни от годината се извършвали специфични ритуали, като към водата се добавяни и другите три свещени течности - вино, мляко и масло.  
 Така траките са успявали да създадат синхрон и взаимодействие между Небето и Земята.

 С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА  
 Предание разказва, че траките имали възложена мисия, да възстановят силата на магнитните полета на определени места, разположени по нашите земи и по този начин да възстановят баланса във Вселената.

 ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ