Скалния манастир се намира в м-т "Шашкъните", източно от провадийския квартал "Север". Изсечен е на 30 метра височина от основата на скалата. Достъпът до него е улеснен с метален висящ мост, изграден преди двадесет години.
Манастира се състои от десет килии, разделени на две групи с по пет.
Достъпни са само три килии от първата група, които са преходни. По външните отвори на скалата личат жлебове, което предполага, че са били затваряни.
Другите две килии от групата са на по-високо ниво и достъпа е ограничен. В тях гнездят двойка египетски лешояди, които са световно застрашен вид.
Втората група от пет килии е на по-горно ниво. Свързани са с изкуствено прокопани тунели. Достъпни са само с алпийска екипировка.
Интересното за тези килии е, че в последната е изсечен скален релеф изобразяващ 12-те апостола.
Манастира е бил обитаван през Второто Българско царство или през 12-13 век от монаси-исихасти.
Изложението на всички килии е южно, като има пряка видимост към отсрещната скална обител "Саръ кая".
Справката в топонимията за името на местността ни дава двузначно значение на думата.
Веднъж го намираме като луд и необуздан и веднъж като приказен и чуден.
Не се знае какво са имали предвид хората от миналото като са нарекли така местността и от какво са били повлияни.
Дали са имали предвид луди хора, визирайки монасите-исихасти, които са търсили уединение по тези трудно достъпни скали или са били повлияни от приказната гледка, която се разкрива от тях.
Третата килия най-вероятно е била използвана за гробница, защото има издълбано корито на пода, а в стените са изсечени кръстове.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
За да разкажем за обитателите на скалните манастири в Североизточна България, трябва да се върнем назад във времето.
През 6-то хил. пр. Хр. когато днешното Черно море е било сладководно езеро, природни катаклизми са били причината то да е залято с огромно количество вода от световния океан.
Съвременни проучвания показват, че брега се е изместил на разстояние 90 км. навътре в сушата. Тук можем да споделим, че някои изследователи и историци датират Библейски потоп към същото време.
След това в следствие спадане на водното ниво са се получили течения, които са образували живописния каньон, с причудливи форми, пещери и скални изваяния.
Тези природни феномени се открояват отчетливо на фона на еднообразната степ и това е предизвиквало любопитството на древните обитатели в този район. Тогава те са заставали с вълнение и страхопочитание пред тайнствения свят на пещерата. Възприемали я като нещо вътрешно, скрито и потайно, като своеобразна мистична граница между видимия и невидимия свят.
В тракийската митология пещерата е сакрално убежище на божества и герои.
Тук трябва да споменем и тракийския бог Зелмоксис. Той произхождал от народа на тракийското племе гети, които обитавали земите на днешна Североизточна България.
Легендата за него гласи, че след като се родил е бил обвит в меча кожа, от където идва и името му. За траките мечката символизирала прераждането и новото начало. Възприемайки мечите дупки, в които заспивали, като символичната пещера-утроба на Богинята майка и събужданетто от зимния сън като прераждане. Всяка пролет душата й започвала ново начало, и възкръсвала, обгряна от слънчевите лъчи.
Легендата разказва още, че от млада възраст Зелмоксис искал да има власт и търсел по-специално внимание от хората. Решен на всичко, за да го постигне той се изолира в една пещера, където чрез лишения и уединение да се извиси до божественото ниво.
Минало известно време и тъй като никой не идвал до пещерата, за да го безпокой, предприема пътуване на изток, извън земите на Тракия. Без да представя истинската си самоличност, Зелмоксис, получава подобаващо образование първо от известния философ и математик Питагор, а след това и от египетските жреци и източните магове.
След години странстване и обучение той се завърнал в пещерата си. Гетите вече го мислили за мъртъв, но в деня на пролетното равноденствие възкръснал и се появил пред тях. Заради знанията и чародейните му качества те започнали да го почитат като богочовек.
Така той постигнал желаното внимание. Зелмоксис започнал да посвещава в своите знания строго избран кръг траки, като ги събирал в подземното си жилище.
Къде завършва легендата и откъде започва истината е трудно да се прецени, но култът към Залмоксис е съществувал сред гетите, като в него пещерите изпълнявали ролята на храмове.
Така по естествен начин след траките, предхристияните и първите християни превръщат пещерите и катакомбите в център на своя култ: там са първите им събрания и общите молитви, там са и техните гробове.
Тези древни традиции и практики подтикват първите християни-отшелници и последователите им да се уединят в скални пещери, където чрез лишения и молитви поставяли в синхрон тялото и душата си с природата около тях.
Факт е, че монашеството в този район се заражда в скални обители, а самите монаси се превръщат в основни стълбове на християнството. Широката популярност на житията им, обяснява желанието на най-ревностните християни да повторят техния подвиг.
Така през ІV в. сл.Хр. се слага началото на исихаството, което обхваща целия християнски свят и продължава до най-ново време.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Г. Атанасов - Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора мизия (Светилища, църкви, манастири) - 2023г.
Другите две килии от групата са на по-високо ниво и достъпа е ограничен. В тях гнездят двойка египетски лешояди, които са световно застрашен вид.
Втората група от пет килии е на по-горно ниво. Свързани са с изкуствено прокопани тунели. Достъпни са само с алпийска екипировка.
Интересното за тези килии е, че в последната е изсечен скален релеф изобразяващ 12-те апостола.
Манастира е бил обитаван през Второто Българско царство или през 12-13 век от монаси-исихасти.
Изложението на всички килии е южно, като има пряка видимост към отсрещната скална обител "Саръ кая".
Справката в топонимията за името на местността ни дава двузначно значение на думата.
Веднъж го намираме като луд и необуздан и веднъж като приказен и чуден.
Не се знае какво са имали предвид хората от миналото като са нарекли така местността и от какво са били повлияни.
Дали са имали предвид луди хора, визирайки монасите-исихасти, които са търсили уединение по тези трудно достъпни скали или са били повлияни от приказната гледка, която се разкрива от тях.
Третата килия най-вероятно е била използвана за гробница, защото има издълбано корито на пода, а в стените са изсечени кръстове.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
За да разкажем за обитателите на скалните манастири в Североизточна България, трябва да се върнем назад във времето.
През 6-то хил. пр. Хр. когато днешното Черно море е било сладководно езеро, природни катаклизми са били причината то да е залято с огромно количество вода от световния океан.
Съвременни проучвания показват, че брега се е изместил на разстояние 90 км. навътре в сушата. Тук можем да споделим, че някои изследователи и историци датират Библейски потоп към същото време.
След това в следствие спадане на водното ниво са се получили течения, които са образували живописния каньон, с причудливи форми, пещери и скални изваяния.
Тези природни феномени се открояват отчетливо на фона на еднообразната степ и това е предизвиквало любопитството на древните обитатели в този район. Тогава те са заставали с вълнение и страхопочитание пред тайнствения свят на пещерата. Възприемали я като нещо вътрешно, скрито и потайно, като своеобразна мистична граница между видимия и невидимия свят.
В тракийската митология пещерата е сакрално убежище на божества и герои.
Тук трябва да споменем и тракийския бог Зелмоксис. Той произхождал от народа на тракийското племе гети, които обитавали земите на днешна Североизточна България.
Легендата за него гласи, че след като се родил е бил обвит в меча кожа, от където идва и името му. За траките мечката символизирала прераждането и новото начало. Възприемайки мечите дупки, в които заспивали, като символичната пещера-утроба на Богинята майка и събужданетто от зимния сън като прераждане. Всяка пролет душата й започвала ново начало, и възкръсвала, обгряна от слънчевите лъчи.
Легендата разказва още, че от млада възраст Зелмоксис искал да има власт и търсел по-специално внимание от хората. Решен на всичко, за да го постигне той се изолира в една пещера, където чрез лишения и уединение да се извиси до божественото ниво.
Минало известно време и тъй като никой не идвал до пещерата, за да го безпокой, предприема пътуване на изток, извън земите на Тракия. Без да представя истинската си самоличност, Зелмоксис, получава подобаващо образование първо от известния философ и математик Питагор, а след това и от египетските жреци и източните магове.
След години странстване и обучение той се завърнал в пещерата си. Гетите вече го мислили за мъртъв, но в деня на пролетното равноденствие възкръснал и се появил пред тях. Заради знанията и чародейните му качества те започнали да го почитат като богочовек.
Така той постигнал желаното внимание. Зелмоксис започнал да посвещава в своите знания строго избран кръг траки, като ги събирал в подземното си жилище.
Къде завършва легендата и откъде започва истината е трудно да се прецени, но култът към Залмоксис е съществувал сред гетите, като в него пещерите изпълнявали ролята на храмове.
Така по естествен начин след траките, предхристияните и първите християни превръщат пещерите и катакомбите в център на своя култ: там са първите им събрания и общите молитви, там са и техните гробове.
Тези древни традиции и практики подтикват първите християни-отшелници и последователите им да се уединят в скални пещери, където чрез лишения и молитви поставяли в синхрон тялото и душата си с природата около тях.
Факт е, че монашеството в този район се заражда в скални обители, а самите монаси се превръщат в основни стълбове на християнството. Широката популярност на житията им, обяснява желанието на най-ревностните християни да повторят техния подвиг.
Така през ІV в. сл.Хр. се слага началото на исихаството, което обхваща целия християнски свят и продължава до най-ново време.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Г. Атанасов - Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора мизия (Светилища, църкви, манастири) - 2023г.
Веднъж го намираме като луд и необуздан и веднъж като приказен и чуден.
Не се знае какво са имали предвид хората от миналото като са нарекли така местността и от какво са били повлияни.
Дали са имали предвид луди хора, визирайки монасите-исихасти, които са търсили уединение по тези трудно достъпни скали или са били повлияни от приказната гледка, която се разкрива от тях.
Третата килия най-вероятно е била използвана за гробница, защото има издълбано корито на пода, а в стените са изсечени кръстове.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
За да разкажем за обитателите на скалните манастири в Североизточна България, трябва да се върнем назад във времето.
През 6-то хил. пр. Хр. когато днешното Черно море е било сладководно езеро, природни катаклизми са били причината то да е залято с огромно количество вода от световния океан.
Съвременни проучвания показват, че брега се е изместил на разстояние 90 км. навътре в сушата. Тук можем да споделим, че някои изследователи и историци датират Библейски потоп към същото време.
След това в следствие спадане на водното ниво са се получили течения, които са образували живописния каньон, с причудливи форми, пещери и скални изваяния.
Тези природни феномени се открояват отчетливо на фона на еднообразната степ и това е предизвиквало любопитството на древните обитатели в този район. Тогава те са заставали с вълнение и страхопочитание пред тайнствения свят на пещерата. Възприемали я като нещо вътрешно, скрито и потайно, като своеобразна мистична граница между видимия и невидимия свят.
В тракийската митология пещерата е сакрално убежище на божества и герои.
Тук трябва да споменем и тракийския бог Зелмоксис. Той произхождал от народа на тракийското племе гети, които обитавали земите на днешна Североизточна България.
Легендата за него гласи, че след като се родил е бил обвит в меча кожа, от където идва и името му. За траките мечката символизирала прераждането и новото начало. Възприемайки мечите дупки, в които заспивали, като символичната пещера-утроба на Богинята майка и събужданетто от зимния сън като прераждане. Всяка пролет душата й започвала ново начало, и възкръсвала, обгряна от слънчевите лъчи.
Легендата разказва още, че от млада възраст Зелмоксис искал да има власт и търсел по-специално внимание от хората. Решен на всичко, за да го постигне той се изолира в една пещера, където чрез лишения и уединение да се извиси до божественото ниво.
Минало известно време и тъй като никой не идвал до пещерата, за да го безпокой, предприема пътуване на изток, извън земите на Тракия. Без да представя истинската си самоличност, Зелмоксис, получава подобаващо образование първо от известния философ и математик Питагор, а след това и от египетските жреци и източните магове.
След години странстване и обучение той се завърнал в пещерата си. Гетите вече го мислили за мъртъв, но в деня на пролетното равноденствие възкръснал и се появил пред тях. Заради знанията и чародейните му качества те започнали да го почитат като богочовек.
Така той постигнал желаното внимание. Зелмоксис започнал да посвещава в своите знания строго избран кръг траки, като ги събирал в подземното си жилище.
Къде завършва легендата и откъде започва истината е трудно да се прецени, но култът към Залмоксис е съществувал сред гетите, като в него пещерите изпълнявали ролята на храмове.
Така по естествен начин след траките, предхристияните и първите християни превръщат пещерите и катакомбите в център на своя култ: там са първите им събрания и общите молитви, там са и техните гробове.
Тези древни традиции и практики подтикват първите християни-отшелници и последователите им да се уединят в скални пещери, където чрез лишения и молитви поставяли в синхрон тялото и душата си с природата около тях.
Факт е, че монашеството в този район се заражда в скални обители, а самите монаси се превръщат в основни стълбове на християнството. Широката популярност на житията им, обяснява желанието на най-ревностните християни да повторят техния подвиг.
Така през ІV в. сл.Хр. се слага началото на исихаството, което обхваща целия християнски свят и продължава до най-ново време.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Г. Атанасов - Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора мизия (Светилища, църкви, манастири) - 2023г.
За да разкажем за обитателите на скалните манастири в Североизточна България, трябва да се върнем назад във времето.
През 6-то хил. пр. Хр. когато днешното Черно море е било сладководно езеро, природни катаклизми са били причината то да е залято с огромно количество вода от световния океан.
Съвременни проучвания показват, че брега се е изместил на разстояние 90 км. навътре в сушата. Тук можем да споделим, че някои изследователи и историци датират Библейски потоп към същото време.
След това в следствие спадане на водното ниво са се получили течения, които са образували живописния каньон, с причудливи форми, пещери и скални изваяния.
Тези природни феномени се открояват отчетливо на фона на еднообразната степ и това е предизвиквало любопитството на древните обитатели в този район. Тогава те са заставали с вълнение и страхопочитание пред тайнствения свят на пещерата. Възприемали я като нещо вътрешно, скрито и потайно, като своеобразна мистична граница между видимия и невидимия свят.
В тракийската митология пещерата е сакрално убежище на божества и герои.
Тук трябва да споменем и тракийския бог Зелмоксис. Той произхождал от народа на тракийското племе гети, които обитавали земите на днешна Североизточна България.
Легендата за него гласи, че след като се родил е бил обвит в меча кожа, от където идва и името му. За траките мечката символизирала прераждането и новото начало. Възприемайки мечите дупки, в които заспивали, като символичната пещера-утроба на Богинята майка и събужданетто от зимния сън като прераждане. Всяка пролет душата й започвала ново начало, и възкръсвала, обгряна от слънчевите лъчи.
Легендата разказва още, че от млада възраст Зелмоксис искал да има власт и търсел по-специално внимание от хората. Решен на всичко, за да го постигне той се изолира в една пещера, където чрез лишения и уединение да се извиси до божественото ниво.
Минало известно време и тъй като никой не идвал до пещерата, за да го безпокой, предприема пътуване на изток, извън земите на Тракия. Без да представя истинската си самоличност, Зелмоксис, получава подобаващо образование първо от известния философ и математик Питагор, а след това и от египетските жреци и източните магове.
След години странстване и обучение той се завърнал в пещерата си. Гетите вече го мислили за мъртъв, но в деня на пролетното равноденствие възкръснал и се появил пред тях. Заради знанията и чародейните му качества те започнали да го почитат като богочовек.
Така той постигнал желаното внимание. Зелмоксис започнал да посвещава в своите знания строго избран кръг траки, като ги събирал в подземното си жилище.
Къде завършва легендата и откъде започва истината е трудно да се прецени, но култът към Залмоксис е съществувал сред гетите, като в него пещерите изпълнявали ролята на храмове.
Така по естествен начин след траките, предхристияните и първите християни превръщат пещерите и катакомбите в център на своя култ: там са първите им събрания и общите молитви, там са и техните гробове.
Тези древни традиции и практики подтикват първите християни-отшелници и последователите им да се уединят в скални пещери, където чрез лишения и молитви поставяли в синхрон тялото и душата си с природата около тях.
Факт е, че монашеството в този район се заражда в скални обители, а самите монаси се превръщат в основни стълбове на християнството. Широката популярност на житията им, обяснява желанието на най-ревностните християни да повторят техния подвиг.
Така през ІV в. сл.Хр. се слага началото на исихаството, което обхваща целия християнски свят и продължава до най-ново време.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Г. Атанасов - Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора мизия (Светилища, църкви, манастири) - 2023г.
Г. Атанасов - Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора мизия (Светилища, църкви, манастири) - 2023г.