Скалният манастир е разположен в северния скат на "Дженевиз канара", малко над село Блъсково. Достъпа е по пътека, започваща от асфалтовия път, която е сравнително къса, но с голяма денивелация. След като видим манастира в пълната му прелест, разбираме, че стръмното и изморително изкачване си е заслужавало до последният сантиметър.
Пет килии със северно изложение са разположени на три нива.
Дървена стълба се изкачва до източната килия, която е и най-голяма. На източната страна на килията е разположена скална площадка без свод, а на западната стена е подпряна друга стълба, която се изкачва в малко помещение на по-горно ниво.
В южната част на горното помещение са изрязани две големи ниши с неправилна правоъгълна форма, а в пода пред тях личат следи от издълбавания, наподобяващи корита.
На източната стена на помещението е изрязан правилен квадрат, а в него е издълбана дупка с кръгла форма - тракийски олтар от античността, който след това е преизползван и като християнски такъв. Според комбинацията от геометричните форми, които го образуват - кръг в квадрат, олтарът е бил с голямо значение в тракийската религия.
Втора стълба изправена по средата на скалата отвежда до малка "преходна килия, разположена на по-виско ниво от източната килия. На западната и стена е издълбан отвор със стъпала, който отвежда до следваща килия на по-горно ниво, съответстващо на най-голямата. Така са образувани втората двойка килии.
Третата дървена стълба разположена в западната част на скалата отвежда до не много голяма килия с тесен отвор. Трудно човек с размери по-големи от дете би успял да влезе вътре. В нея също имаме изсечена ниша във форма на неправилен правоъгълник, този път на западната стена и дупка наподобяваща корито в средата на пода.
Поемайки в западна посока по пътеката, в основата на скалата се забелязват много изсечени ниши с различна форма и големина. В края си пътеката се спира пред изсечени в скалата стъпала, които се изкачват на овална площадка издълбана в скалата.
След това се връщаме по пътеката, подминаваме килиите и стигаме до други изсечени стъпала в източната част на скалата. Те отвеждат на самото било.
Правят впечетления скалните площадки по венеца над самите килии, на които са изсечени улеи, ямки и щерни. Едната щерна се оказва "комин", който се спуска в тясна и ниска килия. От нея е прокопан квадратен проход, отвеждащ на север до малък праг изсечен в скалата.
Поемайки на запад по скалите достигаме до поредната площадка, на която е закрепен Българския трибагреник, а в основата му е поставена табела с цитат на Иван Вазов: "Не се гаси туй, що не гасне!"
След това пътеката поема на юг по гребена на скалата. Тук личат останки от крепостта "Мухалийско кале" и множество разпръсната керамика.
Пред нас се визуализира глава на човек или същество, легнало по гръб и взряло поглед към звездите.
Приближавайки до него се разпознава изпъкнала скала, на която са вкопани ямки с преливници от една в друга. Спускайки се покрай поредното светилище ще се озовем в основата на скалния венец.
Поемайки обратно в северна посока последователно преминаваме покрай четири пещери с изглед на запад, някои от които са оформени много умело в скалата.
Изкачваме се на една от площадките, за да се потопим в чудната панорама - наградата за положените усилия, след което се спускаме обратно долу по стръмната пътека...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Дървена стълба се изкачва до източната килия, която е и най-голяма. На източната страна на килията е разположена скална площадка без свод, а на западната стена е подпряна друга стълба, която се изкачва в малко помещение на по-горно ниво.
В южната част на горното помещение са изрязани две големи ниши с неправилна правоъгълна форма, а в пода пред тях личат следи от издълбавания, наподобяващи корита. На източната стена на помещението е изрязан правилен квадрат, а в него е издълбана дупка с кръгла форма - тракийски олтар от античността, който след това е преизползван и като християнски такъв. Според комбинацията от геометричните форми, които го образуват - кръг в квадрат, олтарът е бил с голямо значение в тракийската религия.
Втора стълба изправена по средата на скалата отвежда до малка "преходна килия, разположена на по-виско ниво от източната килия. На западната и стена е издълбан отвор със стъпала, който отвежда до следваща килия на по-горно ниво, съответстващо на най-голямата. Така са образувани втората двойка килии.
Третата дървена стълба разположена в западната част на скалата отвежда до не много голяма килия с тесен отвор. Трудно човек с размери по-големи от дете би успял да влезе вътре. В нея също имаме изсечена ниша във форма на неправилен правоъгълник, този път на западната стена и дупка наподобяваща корито в средата на пода.
Поемайки в западна посока по пътеката, в основата на скалата се забелязват много изсечени ниши с различна форма и големина. В края си пътеката се спира пред изсечени в скалата стъпала, които се изкачват на овална площадка издълбана в скалата.
След това се връщаме по пътеката, подминаваме килиите и стигаме до други изсечени стъпала в източната част на скалата. Те отвеждат на самото било.
Правят впечетления скалните площадки по венеца над самите килии, на които са изсечени улеи, ямки и щерни. Едната щерна се оказва "комин", който се спуска в тясна и ниска килия. От нея е прокопан квадратен проход, отвеждащ на север до малък праг изсечен в скалата.
Поемайки на запад по скалите достигаме до поредната площадка, на която е закрепен Българския трибагреник, а в основата му е поставена табела с цитат на Иван Вазов: "Не се гаси туй, що не гасне!"
След това пътеката поема на юг по гребена на скалата. Тук личат останки от крепостта "Мухалийско кале" и множество разпръсната керамика.
Пред нас се визуализира глава на човек или същество, легнало по гръб и взряло поглед към звездите.
Приближавайки до него се разпознава изпъкнала скала, на която са вкопани ямки с преливници от една в друга. Спускайки се покрай поредното светилище ще се озовем в основата на скалния венец.
Поемайки обратно в северна посока последователно преминаваме покрай четири пещери с изглед на запад, някои от които са оформени много умело в скалата.
Изкачваме се на една от площадките, за да се потопим в чудната панорама - наградата за положените усилия, след което се спускаме обратно долу по стръмната пътека...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Поемайки в западна посока по пътеката, в основата на скалата се забелязват много изсечени ниши с различна форма и големина. В края си пътеката се спира пред изсечени в скалата стъпала, които се изкачват на овална площадка издълбана в скалата.
След това се връщаме по пътеката, подминаваме килиите и стигаме до други изсечени стъпала в източната част на скалата. Те отвеждат на самото било.
Правят впечетления скалните площадки по венеца над самите килии, на които са изсечени улеи, ямки и щерни. Едната щерна се оказва "комин", който се спуска в тясна и ниска килия. От нея е прокопан квадратен проход, отвеждащ на север до малък праг изсечен в скалата.
Поемайки на запад по скалите достигаме до поредната площадка, на която е закрепен Българския трибагреник, а в основата му е поставена табела с цитат на Иван Вазов: "Не се гаси туй, що не гасне!"
След това пътеката поема на юг по гребена на скалата. Тук личат останки от крепостта "Мухалийско кале" и множество разпръсната керамика.
Пред нас се визуализира глава на човек или същество, легнало по гръб и взряло поглед към звездите.
Приближавайки до него се разпознава изпъкнала скала, на която са вкопани ямки с преливници от една в друга. Спускайки се покрай поредното светилище ще се озовем в основата на скалния венец.
Поемайки обратно в северна посока последователно преминаваме покрай четири пещери с изглед на запад, някои от които са оформени много умело в скалата.
Изкачваме се на една от площадките, за да се потопим в чудната панорама - наградата за положените усилия, след което се спускаме обратно долу по стръмната пътека...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Поемайки на запад по скалите достигаме до поредната площадка, на която е закрепен Българския трибагреник, а в основата му е поставена табела с цитат на Иван Вазов: "Не се гаси туй, що не гасне!"
След това пътеката поема на юг по гребена на скалата. Тук личат останки от крепостта "Мухалийско кале" и множество разпръсната керамика.
Пред нас се визуализира глава на човек или същество, легнало по гръб и взряло поглед към звездите.
Приближавайки до него се разпознава изпъкнала скала, на която са вкопани ямки с преливници от една в друга. Спускайки се покрай поредното светилище ще се озовем в основата на скалния венец.
Поемайки обратно в северна посока последователно преминаваме покрай четири пещери с изглед на запад, някои от които са оформени много умело в скалата.
Изкачваме се на една от площадките, за да се потопим в чудната панорама - наградата за положените усилия, след което се спускаме обратно долу по стръмната пътека...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Пред нас се визуализира глава на човек или същество, легнало по гръб и взряло поглед към звездите.
Приближавайки до него се разпознава изпъкнала скала, на която са вкопани ямки с преливници от една в друга. Спускайки се покрай поредното светилище ще се озовем в основата на скалния венец.
Поемайки обратно в северна посока последователно преминаваме покрай четири пещери с изглед на запад, някои от които са оформени много умело в скалата.
Изкачваме се на една от площадките, за да се потопим в чудната панорама - наградата за положените усилия, след което се спускаме обратно долу по стръмната пътека...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Поемайки обратно в северна посока последователно преминаваме покрай четири пещери с изглед на запад, някои от които са оформени много умело в скалата.
Изкачваме се на една от площадките, за да се потопим в чудната панорама - наградата за положените усилия, след което се спускаме обратно долу по стръмната пътека...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
