Ждрелото започва северно от село Буйново и завършва при язовир Тешел.
В права линия е с дължина около 12 км, което го прави най-дългия пролом в България.
Хилядолетия наред Буйновска река старателно е оформяла мраморните скали на ждрелото, на места достигащи до 300 метра височина.
Тук виреят Родопския силивряк и Орфеевото цвете. В региона има над 35 пещери, сред които са "Ягодинската пещера", пещерно жилище, което се явява естествения вход на пещерата, "Корудеренска проходна", "Горна и Долна Карански дупки" и др.
В права линия е с дължина около 12 км, което го прави най-дългия пролом в България.
Хилядолетия наред Буйновска река старателно е оформяла мраморните скали на ждрелото, на места достигащи до 300 метра височина.
Тук виреят Родопския силивряк и Орфеевото цвете.
В региона има над 35 пещери, сред които са "Ягодинската пещера", пещерно жилище, което се явява естествения вход на пещерата, "Корудеренска проходна", "Горна и Долна Карански дупки" и др.
Характерни за района са многобройните чешми, както и няколко чевермеджийници за пикник и барбекю, изградени от местното население.
В ждрелото има няколко маркирани екопътеки. Най-живописната от тях е "Дяволската пътека".
Великолепна гледка към Буйновското ждрело се открива от панорамната площадка „Орлово око”. Площадката е изградена на връх Свети Илия на височина 1560 м. от ТД "Родопея" - с. Ягодина.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
„Вълчия скок“ е местността, където отвесните скали са най-близо една до друга и почти се допират.
Легендата разказва за "вълчи времена", когато през студените зими, изгладнелите вълци нападали кошарите в близкото село Ягодина.
Местните погвали хишниците и ги избутвали до това място, а те били принудени да прескачат пропастта или да падат между скалите.
За това местността носи това име.
ПОСЛЕПИС ОТ ПЪТЕПИС
Истинската прелест на ждрелото се разкрива когато се разходите пеш, без автомобил, било то и по асфалтовия път.
...А светулките вечер в небето са повече от звездите...
ОРФЕЕВИ МИСТРИИ
„Вълчия скок“ е местността, където отвесните скали са най-близо една до друга и почти се допират.
Легендата разказва за "вълчи времена", когато през студените зими, изгладнелите вълци нападали кошарите в близкото село Ягодина.
Местните погвали хишниците и ги избутвали до това място, а те били принудени да прескачат пропастта или да падат между скалите.
За това местността носи това име.