Долменът в местността Начеви чаири (Голям рът) е разположен на отворен на югоизток склон над долината на река Соколица (Доган дере), край село Хлябово (Област Хасково).
Мегалитното съоръжение е било покрито с могилен насип с диаметър около 10 m, който е достигал височината на покривната плоча.
Входът е ориентиран на югозапад.
Съоръжението е документирано през 1973 г.
На следващата година, при археологически проучвания е разчистена вътрешността на двете камери и отчасти дромосът.
През 1976 г. е разкопано пространството пред долмена, където се разкриват още детайли от градежа – фасадната стена и долепеният втори долмен.
Част от разкритите находки са свързани с ранната Желязна епоха – около XII-XI – IX/VIII век пр. Хр. Това показва, че мегалитното съоръжение е изградено в самото начало на Желязната епоха, но е било използвано и по-късно в периода VIII – VI век пр. Хр.
Главната камера е дълга 2.30 м в основата си и 1.90 м при тавана, а широчинната й е 2.15 м при задната страна.
Стените са наведени навътре и плочите им се свързват ръб в ръб, като на страничните, които са съставени от по две плочи една върху друга, наведени към вътрешността, са издълбани специални жлебове.
Задната плоча има сравнително правилна шестоъгълна форма, като в горната си част е скосена според наклона на страничните плочи, които са облегнати на нея.
Входната плоча е петоъгълна, като само в северозападния край е допълнена в долната си част с триъгълен клин.
Отвора в нея е издълбан в центъра и има арковидна форма, с размери 0.58 х 0.64 м. При предната страна на плочата отвора е заобиколен с плитък жлеб.
Покривната плоча е най-голямата по размер и е с почти правоъгълна форма, с размери 3.40 х 2.10 м и дебелина 0.50 м.
Предната камера е със стесняваща се напред трапецовидна форма.
От изключителен научен интерес е откритият за пръв път страничен долмен. В него са разкрити запазени на място следи от погребален ритуал и части от скелет, което свидетелства неоспоримо за погребалния характер на съоръжението.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Според археолозите след извършените в него погребения, фасадата на долменът е била оставена открита, а пред съоръжението е съществувала широка равна площадка, което предполага за култовото му значение.
Обредите извършвани на площадката са невъзможни за реконструиране, но има достатъчно основания да се предположи, че долменът е играел ролята на примитивен хероон – място, където е изповядван култът на божествения покойник.
При разчистването на площадката пред съоръжението, археолозите са се натъкнали на значителен брой обработени каменни блокове – предимно с издължена форма и често с трапецовидно сечение.
Предполага се, че те са принадлежали към фасадната стена или да са били част от каменен корниз, увенчаващ горния край на фасадната стена.
Съществува и възможността обаче, те да са принадлежали към някакъв друг мегалитен паметник, който да се е намирал на площадката – менхир или обелиск и той да е представлявал олтар, изграден от каменни блокове.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Авторски колектив „Мегалитите в Тракия, Част ІI“, БАН София 1982
Българският Индиана Джоунс из Сакар през юни 2004 - инж. Любомир Цонев
На следващата година, при археологически проучвания е разчистена вътрешността на двете камери и отчасти дромосът.
През 1976 г. е разкопано пространството пред долмена, където се разкриват още детайли от градежа – фасадната стена и долепеният втори долмен.
Част от разкритите находки са свързани с ранната Желязна епоха – около XII-XI – IX/VIII век пр. Хр. Това показва, че мегалитното съоръжение е изградено в самото начало на Желязната епоха, но е било използвано и по-късно в периода VIII – VI век пр. Хр.
Главната камера е дълга 2.30 м в основата си и 1.90 м при тавана, а широчинната й е 2.15 м при задната страна.
Стените са наведени навътре и плочите им се свързват ръб в ръб, като на страничните, които са съставени от по две плочи една върху друга, наведени към вътрешността, са издълбани специални жлебове.
Задната плоча има сравнително правилна шестоъгълна форма, като в горната си част е скосена според наклона на страничните плочи, които са облегнати на нея.
Входната плоча е петоъгълна, като само в северозападния край е допълнена в долната си част с триъгълен клин.
Отвора в нея е издълбан в центъра и има арковидна форма, с размери 0.58 х 0.64 м. При предната страна на плочата отвора е заобиколен с плитък жлеб.
Покривната плоча е най-голямата по размер и е с почти правоъгълна форма, с размери 3.40 х 2.10 м и дебелина 0.50 м.
Предната камера е със стесняваща се напред трапецовидна форма.
От изключителен научен интерес е откритият за пръв път страничен долмен. В него са разкрити запазени на място следи от погребален ритуал и части от скелет, което свидетелства неоспоримо за погребалния характер на съоръжението.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Според археолозите след извършените в него погребения, фасадата на долменът е била оставена открита, а пред съоръжението е съществувала широка равна площадка, което предполага за култовото му значение.
Обредите извършвани на площадката са невъзможни за реконструиране, но има достатъчно основания да се предположи, че долменът е играел ролята на примитивен хероон – място, където е изповядван култът на божествения покойник.
При разчистването на площадката пред съоръжението, археолозите са се натъкнали на значителен брой обработени каменни блокове – предимно с издължена форма и често с трапецовидно сечение.
Предполага се, че те са принадлежали към фасадната стена или да са били част от каменен корниз, увенчаващ горния край на фасадната стена.
Съществува и възможността обаче, те да са принадлежали към някакъв друг мегалитен паметник, който да се е намирал на площадката – менхир или обелиск и той да е представлявал олтар, изграден от каменни блокове.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Авторски колектив „Мегалитите в Тракия, Част ІI“, БАН София 1982
Българският Индиана Джоунс из Сакар през юни 2004 - инж. Любомир Цонев
Отвора в нея е издълбан в центъра и има арковидна форма, с размери 0.58 х 0.64 м. При предната страна на плочата отвора е заобиколен с плитък жлеб.
Покривната плоча е най-голямата по размер и е с почти правоъгълна форма, с размери 3.40 х 2.10 м и дебелина 0.50 м.
Предната камера е със стесняваща се напред трапецовидна форма.
От изключителен научен интерес е откритият за пръв път страничен долмен. В него са разкрити запазени на място следи от погребален ритуал и части от скелет, което свидетелства неоспоримо за погребалния характер на съоръжението.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Според археолозите след извършените в него погребения, фасадата на долменът е била оставена открита, а пред съоръжението е съществувала широка равна площадка, което предполага за култовото му значение.
Обредите извършвани на площадката са невъзможни за реконструиране, но има достатъчно основания да се предположи, че долменът е играел ролята на примитивен хероон – място, където е изповядван култът на божествения покойник.
При разчистването на площадката пред съоръжението, археолозите са се натъкнали на значителен брой обработени каменни блокове – предимно с издължена форма и често с трапецовидно сечение.
Предполага се, че те са принадлежали към фасадната стена или да са били част от каменен корниз, увенчаващ горния край на фасадната стена.
Съществува и възможността обаче, те да са принадлежали към някакъв друг мегалитен паметник, който да се е намирал на площадката – менхир или обелиск и той да е представлявал олтар, изграден от каменни блокове.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Авторски колектив „Мегалитите в Тракия, Част ІI“, БАН София 1982
Българският Индиана Джоунс из Сакар през юни 2004 - инж. Любомир Цонев
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Според археолозите след извършените в него погребения, фасадата на долменът е била оставена открита, а пред съоръжението е съществувала широка равна площадка, което предполага за култовото му значение.
Обредите извършвани на площадката са невъзможни за реконструиране, но има достатъчно основания да се предположи, че долменът е играел ролята на примитивен хероон – място, където е изповядван култът на божествения покойник.
При разчистването на площадката пред съоръжението, археолозите са се натъкнали на значителен брой обработени каменни блокове – предимно с издължена форма и често с трапецовидно сечение.
Предполага се, че те са принадлежали към фасадната стена или да са били част от каменен корниз, увенчаващ горния край на фасадната стена.
Съществува и възможността обаче, те да са принадлежали към някакъв друг мегалитен паметник, който да се е намирал на площадката – менхир или обелиск и той да е представлявал олтар, изграден от каменни блокове.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Авторски колектив „Мегалитите в Тракия, Част ІI“, БАН София 1982
Българският Индиана Джоунс из Сакар през юни 2004 - инж. Любомир Цонев
При разчистването на площадката пред съоръжението, археолозите са се натъкнали на значителен брой обработени каменни блокове – предимно с издължена форма и често с трапецовидно сечение.
Предполага се, че те са принадлежали към фасадната стена или да са били част от каменен корниз, увенчаващ горния край на фасадната стена.
Съществува и възможността обаче, те да са принадлежали към някакъв друг мегалитен паметник, който да се е намирал на площадката – менхир или обелиск и той да е представлявал олтар, изграден от каменни блокове.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Авторски колектив „Мегалитите в Тракия, Част ІI“, БАН София 1982
Българският Индиана Джоунс из Сакар през юни 2004 - инж. Любомир Цонев
БИБЛИОТЕКА
Авторски колектив „Мегалитите в Тракия, Част ІI“, БАН София 1982
Българският Индиана Джоунс из Сакар през юни 2004 - инж. Любомир Цонев
Българският Индиана Джоунс из Сакар през юни 2004 - инж. Любомир Цонев