Делегация, начело с Костадин Василев – Шоко, заминава за Цариград, за да измоли разрешение от "Високата порта" за изграждане на молитвен дом в Широка лъка. Получили разрешение, но условието било това да се сучи в рамките на 40 дни.
Народната памет в селото разказва как мъже, жени, баби, старци и деца, напуснали домовете си и дошли на мястото на строежа на храма. Започнала денонощна работа по църквата с много радост и упоритост. Майки с кърмачета на ръце вързвали люлки по дърветата за бебетата, и се втурвали да помагат в строителството.
Материалите за градежа се носели от местността "Рупски камък", която се намира на 2 километра разстояние. Хората направили жива верига и подавали камъните от ръка на ръка.
Легендата гласи, че благодарение на неуморния труд на широколъчани, сградата била готова още на 38-ия ден.
Благодарение на силната вяра и воля резултатът е християнски храм дълъг 19м., широк 12м., висок 8м. и стени дебели 1м.
Има 8 колони високи по 6м., които подпират покрива от едри каменни плочи (тикли).
Вратите са масивни, обковани с дебело желязо, за да не може куршум да ги прониже.
Храмът е заобиколен от всички страни с масивна каменна ограда дълга 120м. и висока от 5 до 10м.
Църквата е иконографисана два пъти. Първия слой е нанесен през 1835 г., като източната половина на храма е изписана с 37 отделни, несвързани помежду си изображения и сцени. Вторият слой е положен през 1901 г.
Иконостасът е създаден през 1835 г., като десет от иконите са дело на Захарий Зограф от Самоковската школа.
Стенописите са реставрирани в периода 1980 – 1987 г., след като през 1973 г. църквата е регистрирана като архитектурен паметник на културата.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Широка лъка е характерна с архитектурата си, с къщите, определени към типа „голяма родопска къща“. В тях се чувства влиянието на италианския ренесанс, което ги отличава от другите къщи в този край. Но въпреки типичния „родопски“ образ, те имат много общи белези с архитектурата на другите райони на страната и представлява част от нашата възрожденска архитектура.
В селото са запазени цялостни архитектурни ансамбли, заради които е обявено за единствения в България по рода си архитектурно –
фолклорен и етнографски резерват.
Тук се намира къщата, в която от 1878г. до 1879г. е живял Капитан Петко Войвода.
В Широка лъка е единственото в България Националното училище за фолклорни изкуства (НУФИ).
В него се обучават талантливи ученици от цялата страна в Български народни танци, Народно пеене и Народни фолклорни инструменти (гайда, кавал, тамбура, гъдулка).
БИБЛИОТЕКА
Държавен архив – Смолян
Материалите за градежа се носели от местността "Рупски камък", която се намира на 2 километра разстояние. Хората направили жива верига и подавали камъните от ръка на ръка.
Легендата гласи, че благодарение на неуморния труд на широколъчани, сградата била готова още на 38-ия ден.
Благодарение на силната вяра и воля резултатът е християнски храм дълъг 19м., широк 12м., висок 8м. и стени дебели 1м.
Има 8 колони високи по 6м., които подпират покрива от едри каменни плочи (тикли).
Вратите са масивни, обковани с дебело желязо, за да не може куршум да ги прониже.
Храмът е заобиколен от всички страни с масивна каменна ограда дълга 120м. и висока от 5 до 10м.
Църквата е иконографисана два пъти. Първия слой е нанесен през 1835 г., като източната половина на храма е изписана с 37 отделни, несвързани помежду си изображения и сцени. Вторият слой е положен през 1901 г.
Иконостасът е създаден през 1835 г., като десет от иконите са дело на Захарий Зограф от Самоковската школа.
Стенописите са реставрирани в периода 1980 – 1987 г., след като през 1973 г. църквата е регистрирана като архитектурен паметник на културата.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Широка лъка е характерна с архитектурата си, с къщите, определени към типа „голяма родопска къща“. В тях се чувства влиянието на италианския ренесанс, което ги отличава от другите къщи в този край. Но въпреки типичния „родопски“ образ, те имат много общи белези с архитектурата на другите райони на страната и представлява част от нашата възрожденска архитектура.
В селото са запазени цялостни архитектурни ансамбли, заради които е обявено за единствения в България по рода си архитектурно –
фолклорен и етнографски резерват.
Тук се намира къщата, в която от 1878г. до 1879г. е живял Капитан Петко Войвода.
В Широка лъка е единственото в България Националното училище за фолклорни изкуства (НУФИ).
В него се обучават талантливи ученици от цялата страна в Български народни танци, Народно пеене и Народни фолклорни инструменти (гайда, кавал, тамбура, гъдулка).
БИБЛИОТЕКА
Държавен архив – Смолян
Благодарение на силната вяра и воля резултатът е християнски храм дълъг 19м., широк 12м., висок 8м. и стени дебели 1м.
Има 8 колони високи по 6м., които подпират покрива от едри каменни плочи (тикли).
Вратите са масивни, обковани с дебело желязо, за да не може куршум да ги прониже.
Храмът е заобиколен от всички страни с масивна каменна ограда дълга 120м. и висока от 5 до 10м.
Църквата е иконографисана два пъти. Първия слой е нанесен през 1835 г., като източната половина на храма е изписана с 37 отделни, несвързани помежду си изображения и сцени. Вторият слой е положен през 1901 г.
Иконостасът е създаден през 1835 г., като десет от иконите са дело на Захарий Зограф от Самоковската школа.
Стенописите са реставрирани в периода 1980 – 1987 г., след като през 1973 г. църквата е регистрирана като архитектурен паметник на културата.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Широка лъка е характерна с архитектурата си, с къщите, определени към типа „голяма родопска къща“. В тях се чувства влиянието на италианския ренесанс, което ги отличава от другите къщи в този край. Но въпреки типичния „родопски“ образ, те имат много общи белези с архитектурата на другите райони на страната и представлява част от нашата възрожденска архитектура.
В селото са запазени цялостни архитектурни ансамбли, заради които е обявено за единствения в България по рода си архитектурно –
фолклорен и етнографски резерват.
Тук се намира къщата, в която от 1878г. до 1879г. е живял Капитан Петко Войвода.
В Широка лъка е единственото в България Националното училище за фолклорни изкуства (НУФИ).
В него се обучават талантливи ученици от цялата страна в Български народни танци, Народно пеене и Народни фолклорни инструменти (гайда, кавал, тамбура, гъдулка).
БИБЛИОТЕКА
Държавен архив – Смолян
Стенописите са реставрирани в периода 1980 – 1987 г., след като през 1973 г. църквата е регистрирана като архитектурен паметник на културата.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Широка лъка е характерна с архитектурата си, с къщите, определени към типа „голяма родопска къща“. В тях се чувства влиянието на италианския ренесанс, което ги отличава от другите къщи в този край. Но въпреки типичния „родопски“ образ, те имат много общи белези с архитектурата на другите райони на страната и представлява част от нашата възрожденска архитектура.
В селото са запазени цялостни архитектурни ансамбли, заради които е обявено за единствения в България по рода си архитектурно –
фолклорен и етнографски резерват.
Тук се намира къщата, в която от 1878г. до 1879г. е живял Капитан Петко Войвода.
В Широка лъка е единственото в България Националното училище за фолклорни изкуства (НУФИ).
В него се обучават талантливи ученици от цялата страна в Български народни танци, Народно пеене и Народни фолклорни инструменти (гайда, кавал, тамбура, гъдулка).
БИБЛИОТЕКА
Държавен архив – Смолян
Широка лъка е характерна с архитектурата си, с къщите, определени към типа „голяма родопска къща“. В тях се чувства влиянието на италианския ренесанс, което ги отличава от другите къщи в този край. Но въпреки типичния „родопски“ образ, те имат много общи белези с архитектурата на другите райони на страната и представлява част от нашата възрожденска архитектура.
В селото са запазени цялостни архитектурни ансамбли, заради които е обявено за единствения в България по рода си архитектурно – фолклорен и етнографски резерват.
Тук се намира къщата, в която от 1878г. до 1879г. е живял Капитан Петко Войвода.
В Широка лъка е единственото в България Националното училище за фолклорни изкуства (НУФИ).
В него се обучават талантливи ученици от цялата страна в Български народни танци, Народно пеене и Народни фолклорни инструменти (гайда, кавал, тамбура, гъдулка).
БИБЛИОТЕКА
Държавен архив – Смолян
