Пещерата е пропастна, като се е формирала при пропадането на земните пластове и действието на водата.
В следствие на тези процеси, се образува голяма куха зала, която носи името "Бучащата", заради оглушителният шум на падащата през нея река.
Със своите 42 м. скок, това е и най-високият подземен водопад на Балканите.
Входът на пещерата представлява изкуствена галерия с дължина 150 м, която отвежда към "Голямата зала". Залата е дълга 110 м, широка е 40 м, а височината ѝ достига 35 м.
Пешеходната пътека “завършва” с 301 почти отвесни стъпала, които се издигат покрай водопада до изхода на повърхността.
Всъщтност това е естественият вход на пещерата.
През 1962 г. алпинистите Радостин Чомаков, Николай Корчев и Елена Пъдарева правят първия опит за влизане в пещерата. Те достигат успешно Голямата зала, след което пробват да продължат надолу по пътя на реката. Но липсата на добро оборудване и непознаването на пещерата, ги принуждава да спрат със своето изследване.
През 1968 г. нивото на р. Триградска се покачва значително и тя завлича всичко по пътя си (дървета, камъни, растителност) в гърлото на пещерата. Нищо от това никога не излиза на изхода на реката, който се намира едва на 250 м. от входа.
Две години по-късно двама млади леководолази от Варна - Сиана на 21 г. и Евстатий на 29 г. решават да проучат какво се случва с предметите, попадащи в пещерната река. Двамата влизат срещу течението на реката, привързани с въжета, но не се завръщат. Организирана е спасителна мисия, при която са открити телата им.
Български спелеолози провеждат интересен експеримент, като целта е да бъде разкрита загадката на родопската пещера. Те пускат боя в реката, за да проверят дали ще излезе от другата страна или не.
При разстояние от 250 м и при съответните дебит и скорост на течението, изследователите изчисляват, че след пет до осем минути оцветената вода трябва да се покаже. Това обаче не се случва. Не и за очакваното време. Когато боята действително излиза в другия край на тези 250 м разстояние, изминалото време е два часа.
Спелеолозите правят нови изчисления, които показват, че водата се губи в протежение на 25 км. Къде - никой не може да каже. Според едно от предположенията, под основната зала на пещерата има друга, по-голяма галерия, която по някакъв начин задържа водата. Възможно е да действа като сифон, който непрекъснато върти водата, но това си остава само догадка.
Всеки предмет, който попадне в пещерната река, се загубва завинаги. При всеки един случай, от другия край на реката не излиза нищо друго освен вода.
Ето защо пещерата е наречена “Дяволското гърло”.
Класация на National Geographic, озаглавена “100 най-мистични места в света”, поставя българската пещерата на 42 позиция.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Легендата за Орфей и Евридика
Легендата гласи, че Орфей е живял в Родопа планина. Той е служил като жрец в светилището на бог Дионис. Орфей убеждавал тракийското население в безсмъртието на човешкият дух. Поради тази причина местните племена никога не са били покорявани, понеже не са се страхували от смърта. Те знаели, че отново ще бъдат преродени.
Освен, че е бил философ и учен, Орфей е бил и певец. Когато извадел златната си лира и започнел да пее, около него се събирали всички диви животни и в захлас се заслушвали в неговата музика. Дори вятъра спирал да духа в гората и затихвал пред песните му.
Щастливо живял Орфей и се влюбил в нимфата Евридика. В деня на сватбата, когато Евридика отишла да си набере цветя, за да си направи венец я ухапала змия. Въпреки големия опит на Орфей като лечител и знанията на другите жреци, те не успели да я спасят. Тогава Орфей затагувал. Оставил лирата си и цялата Родопа планина посърнала.
Зевс видял това от високата планина Олимп и изпратил своя вестоносец да предае разрешение на Орфей да слезе в Подземното царство на Хедес и да си върне любимата. Орфей последвал една река, която влизала в пещера и така се озовал пред лодкаря Харон, който превозвал душите на мъртвите. Лодкарят първо отказал да качи жив човек в лодката си, но след като Орфей запял със своята лира, Харон го превел на отсрещният бряг. Продължил пътя си певеца към царството на Хадес, но насреща му изкочило триглавото куче Цербер. Орфей отново извадил лирата си, а кучето навело глава в опиянение от музиката и така певеца преминал покрай него.
След премеждията се стигнало и до срещата с бог Хадес - бога на мъртвите. Молбата за връщането на Евридика, била отказана. Тогава Орфей събрал всичките си умения и сила и цялата си лщбов и започнал да пее със златната си лира. Около него се втълпили душите на мъртвите и започнали да умоляват Хадес да пусне нимфата. Бога на мъртвите се съгласил да я върне обратно, но поставил едно условие: Докато Орфей е в неговото царство и върви към Белия свят да не се обръща назад!
Тръгнал Орфей по обратния път. Пред него вървял бог Хадес, който го водил, а зад него Евридика. През цялото време Орфей чувал стъпките на Евридика зад себе си и спокойно крачил към изхода. Момента, в който влезли в голяма пещерна галерия, шума от падащата вода на подземния водопад, който се спускал в нея заглушил стъпките. Орфей се притеснил, че тя изостава и се е изгубила в мрака и леко надзърнал назад през рамо. В този момент тялото на Евридика се вкаменило, а душата й се върнала обратно в царството на сенките.
Орфей седнал и горчиво заплакал. Легендата разказва, че от сълзите му бликнал ручей, от който душите на мъртвите утолявали своята жажда.
Певецът напуснал царството на Хедес и се отдал на тъга и мъка. Вакханките (менадите) от кортежа на бог Дионис, му предлагали да си избере една от тях за стпруга, но той не искал да чуе за друга жена. Ядосани от безразличието му, те го нападнали като запратили към него големи късове скали. Орфей започнал да пее с лирата си и отблъсквал камъните. Но вакханките ставали все по-шумни и заглушавали музиката му. Накрая камъните се стоварили върху Орфей и той паднал мъртъв. Те одрязали главата му и я хвърлили в река Хебър, днешната река Марица. Легендата разказва, че до Егейско море главата пеела своята тъжна пресен, а лирата, която оставил била издигната от боговете в небето и я превърнали в съзвездието Лира.
Може би божествената песен на Орфей и до днес да се разнася из Космоса...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Мичо солаков - председател на туристическата дружество "Орфей" гр. Девин
Български спелеолози провеждат интересен експеримент, като целта е да бъде разкрита загадката на родопската пещера. Те пускат боя в реката, за да проверят дали ще излезе от другата страна или не.
При разстояние от 250 м и при съответните дебит и скорост на течението, изследователите изчисляват, че след пет до осем минути оцветената вода трябва да се покаже. Това обаче не се случва. Не и за очакваното време. Когато боята действително излиза в другия край на тези 250 м разстояние, изминалото време е два часа.
Спелеолозите правят нови изчисления, които показват, че водата се губи в протежение на 25 км. Къде - никой не може да каже. Според едно от предположенията, под основната зала на пещерата има друга, по-голяма галерия, която по някакъв начин задържа водата. Възможно е да действа като сифон, който непрекъснато върти водата, но това си остава само догадка.
Всеки предмет, който попадне в пещерната река, се загубва завинаги. При всеки един случай, от другия край на реката не излиза нищо друго освен вода.
Ето защо пещерата е наречена “Дяволското гърло”.
Класация на National Geographic, озаглавена “100 най-мистични места в света”, поставя българската пещерата на 42 позиция.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Легендата за Орфей и Евридика
Легендата гласи, че Орфей е живял в Родопа планина. Той е служил като жрец в светилището на бог Дионис. Орфей убеждавал тракийското население в безсмъртието на човешкият дух. Поради тази причина местните племена никога не са били покорявани, понеже не са се страхували от смърта. Те знаели, че отново ще бъдат преродени.
Освен, че е бил философ и учен, Орфей е бил и певец. Когато извадел златната си лира и започнел да пее, около него се събирали всички диви животни и в захлас се заслушвали в неговата музика. Дори вятъра спирал да духа в гората и затихвал пред песните му.
Щастливо живял Орфей и се влюбил в нимфата Евридика. В деня на сватбата, когато Евридика отишла да си набере цветя, за да си направи венец я ухапала змия. Въпреки големия опит на Орфей като лечител и знанията на другите жреци, те не успели да я спасят. Тогава Орфей затагувал. Оставил лирата си и цялата Родопа планина посърнала.
Зевс видял това от високата планина Олимп и изпратил своя вестоносец да предае разрешение на Орфей да слезе в Подземното царство на Хедес и да си върне любимата. Орфей последвал една река, която влизала в пещера и така се озовал пред лодкаря Харон, който превозвал душите на мъртвите. Лодкарят първо отказал да качи жив човек в лодката си, но след като Орфей запял със своята лира, Харон го превел на отсрещният бряг. Продължил пътя си певеца към царството на Хадес, но насреща му изкочило триглавото куче Цербер. Орфей отново извадил лирата си, а кучето навело глава в опиянение от музиката и така певеца преминал покрай него.
След премеждията се стигнало и до срещата с бог Хадес - бога на мъртвите. Молбата за връщането на Евридика, била отказана. Тогава Орфей събрал всичките си умения и сила и цялата си лщбов и започнал да пее със златната си лира. Около него се втълпили душите на мъртвите и започнали да умоляват Хадес да пусне нимфата. Бога на мъртвите се съгласил да я върне обратно, но поставил едно условие: Докато Орфей е в неговото царство и върви към Белия свят да не се обръща назад!
Тръгнал Орфей по обратния път. Пред него вървял бог Хадес, който го водил, а зад него Евридика. През цялото време Орфей чувал стъпките на Евридика зад себе си и спокойно крачил към изхода. Момента, в който влезли в голяма пещерна галерия, шума от падащата вода на подземния водопад, който се спускал в нея заглушил стъпките. Орфей се притеснил, че тя изостава и се е изгубила в мрака и леко надзърнал назад през рамо. В този момент тялото на Евридика се вкаменило, а душата й се върнала обратно в царството на сенките.
Орфей седнал и горчиво заплакал. Легендата разказва, че от сълзите му бликнал ручей, от който душите на мъртвите утолявали своята жажда.
Певецът напуснал царството на Хедес и се отдал на тъга и мъка. Вакханките (менадите) от кортежа на бог Дионис, му предлагали да си избере една от тях за стпруга, но той не искал да чуе за друга жена. Ядосани от безразличието му, те го нападнали като запратили към него големи късове скали. Орфей започнал да пее с лирата си и отблъсквал камъните. Но вакханките ставали все по-шумни и заглушавали музиката му. Накрая камъните се стоварили върху Орфей и той паднал мъртъв. Те одрязали главата му и я хвърлили в река Хебър, днешната река Марица. Легендата разказва, че до Егейско море главата пеела своята тъжна пресен, а лирата, която оставил била издигната от боговете в небето и я превърнали в съзвездието Лира.
Може би божествената песен на Орфей и до днес да се разнася из Космоса...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Мичо солаков - председател на туристическата дружество "Орфей" гр. Девин
Всеки предмет, който попадне в пещерната река, се загубва завинаги. При всеки един случай, от другия край на реката не излиза нищо друго освен вода.
Ето защо пещерата е наречена “Дяволското гърло”.
Класация на National Geographic, озаглавена “100 най-мистични места в света”, поставя българската пещерата на 42 позиция.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Легендата за Орфей и Евридика
Легендата гласи, че Орфей е живял в Родопа планина. Той е служил като жрец в светилището на бог Дионис. Орфей убеждавал тракийското население в безсмъртието на човешкият дух. Поради тази причина местните племена никога не са били покорявани, понеже не са се страхували от смърта. Те знаели, че отново ще бъдат преродени.
Освен, че е бил философ и учен, Орфей е бил и певец. Когато извадел златната си лира и започнел да пее, около него се събирали всички диви животни и в захлас се заслушвали в неговата музика. Дори вятъра спирал да духа в гората и затихвал пред песните му.
Щастливо живял Орфей и се влюбил в нимфата Евридика. В деня на сватбата, когато Евридика отишла да си набере цветя, за да си направи венец я ухапала змия. Въпреки големия опит на Орфей като лечител и знанията на другите жреци, те не успели да я спасят. Тогава Орфей затагувал. Оставил лирата си и цялата Родопа планина посърнала.
Зевс видял това от високата планина Олимп и изпратил своя вестоносец да предае разрешение на Орфей да слезе в Подземното царство на Хедес и да си върне любимата. Орфей последвал една река, която влизала в пещера и така се озовал пред лодкаря Харон, който превозвал душите на мъртвите. Лодкарят първо отказал да качи жив човек в лодката си, но след като Орфей запял със своята лира, Харон го превел на отсрещният бряг. Продължил пътя си певеца към царството на Хадес, но насреща му изкочило триглавото куче Цербер. Орфей отново извадил лирата си, а кучето навело глава в опиянение от музиката и така певеца преминал покрай него.
След премеждията се стигнало и до срещата с бог Хадес - бога на мъртвите. Молбата за връщането на Евридика, била отказана. Тогава Орфей събрал всичките си умения и сила и цялата си лщбов и започнал да пее със златната си лира. Около него се втълпили душите на мъртвите и започнали да умоляват Хадес да пусне нимфата. Бога на мъртвите се съгласил да я върне обратно, но поставил едно условие: Докато Орфей е в неговото царство и върви към Белия свят да не се обръща назад!
Тръгнал Орфей по обратния път. Пред него вървял бог Хадес, който го водил, а зад него Евридика. През цялото време Орфей чувал стъпките на Евридика зад себе си и спокойно крачил към изхода. Момента, в който влезли в голяма пещерна галерия, шума от падащата вода на подземния водопад, който се спускал в нея заглушил стъпките. Орфей се притеснил, че тя изостава и се е изгубила в мрака и леко надзърнал назад през рамо. В този момент тялото на Евридика се вкаменило, а душата й се върнала обратно в царството на сенките.
Орфей седнал и горчиво заплакал. Легендата разказва, че от сълзите му бликнал ручей, от който душите на мъртвите утолявали своята жажда.
Певецът напуснал царството на Хедес и се отдал на тъга и мъка. Вакханките (менадите) от кортежа на бог Дионис, му предлагали да си избере една от тях за стпруга, но той не искал да чуе за друга жена. Ядосани от безразличието му, те го нападнали като запратили към него големи късове скали. Орфей започнал да пее с лирата си и отблъсквал камъните. Но вакханките ставали все по-шумни и заглушавали музиката му. Накрая камъните се стоварили върху Орфей и той паднал мъртъв. Те одрязали главата му и я хвърлили в река Хебър, днешната река Марица. Легендата разказва, че до Егейско море главата пеела своята тъжна пресен, а лирата, която оставил била издигната от боговете в небето и я превърнали в съзвездието Лира.
Може би божествената песен на Орфей и до днес да се разнася из Космоса...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Мичо солаков - председател на туристическата дружество "Орфей" гр. Девин
Легендата за Орфей и Евридика
Легендата гласи, че Орфей е живял в Родопа планина. Той е служил като жрец в светилището на бог Дионис. Орфей убеждавал тракийското население в безсмъртието на човешкият дух. Поради тази причина местните племена никога не са били покорявани, понеже не са се страхували от смърта. Те знаели, че отново ще бъдат преродени.
Освен, че е бил философ и учен, Орфей е бил и певец. Когато извадел златната си лира и започнел да пее, около него се събирали всички диви животни и в захлас се заслушвали в неговата музика. Дори вятъра спирал да духа в гората и затихвал пред песните му.
Щастливо живял Орфей и се влюбил в нимфата Евридика. В деня на сватбата, когато Евридика отишла да си набере цветя, за да си направи венец я ухапала змия. Въпреки големия опит на Орфей като лечител и знанията на другите жреци, те не успели да я спасят. Тогава Орфей затагувал. Оставил лирата си и цялата Родопа планина посърнала.
Зевс видял това от високата планина Олимп и изпратил своя вестоносец да предае разрешение на Орфей да слезе в Подземното царство на Хедес и да си върне любимата. Орфей последвал една река, която влизала в пещера и така се озовал пред лодкаря Харон, който превозвал душите на мъртвите. Лодкарят първо отказал да качи жив човек в лодката си, но след като Орфей запял със своята лира, Харон го превел на отсрещният бряг. Продължил пътя си певеца към царството на Хадес, но насреща му изкочило триглавото куче Цербер. Орфей отново извадил лирата си, а кучето навело глава в опиянение от музиката и така певеца преминал покрай него.
След премеждията се стигнало и до срещата с бог Хадес - бога на мъртвите. Молбата за връщането на Евридика, била отказана. Тогава Орфей събрал всичките си умения и сила и цялата си лщбов и започнал да пее със златната си лира. Около него се втълпили душите на мъртвите и започнали да умоляват Хадес да пусне нимфата. Бога на мъртвите се съгласил да я върне обратно, но поставил едно условие: Докато Орфей е в неговото царство и върви към Белия свят да не се обръща назад!
Тръгнал Орфей по обратния път. Пред него вървял бог Хадес, който го водил, а зад него Евридика. През цялото време Орфей чувал стъпките на Евридика зад себе си и спокойно крачил към изхода. Момента, в който влезли в голяма пещерна галерия, шума от падащата вода на подземния водопад, който се спускал в нея заглушил стъпките. Орфей се притеснил, че тя изостава и се е изгубила в мрака и леко надзърнал назад през рамо. В този момент тялото на Евридика се вкаменило, а душата й се върнала обратно в царството на сенките.
Орфей седнал и горчиво заплакал. Легендата разказва, че от сълзите му бликнал ручей, от който душите на мъртвите утолявали своята жажда.
Певецът напуснал царството на Хедес и се отдал на тъга и мъка. Вакханките (менадите) от кортежа на бог Дионис, му предлагали да си избере една от тях за стпруга, но той не искал да чуе за друга жена. Ядосани от безразличието му, те го нападнали като запратили към него големи късове скали. Орфей започнал да пее с лирата си и отблъсквал камъните. Но вакханките ставали все по-шумни и заглушавали музиката му. Накрая камъните се стоварили върху Орфей и той паднал мъртъв. Те одрязали главата му и я хвърлили в река Хебър, днешната река Марица. Легендата разказва, че до Егейско море главата пеела своята тъжна пресен, а лирата, която оставил била издигната от боговете в небето и я превърнали в съзвездието Лира.
Може би божествената песен на Орфей и до днес да се разнася из Космоса...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Мичо солаков - председател на туристическата дружество "Орфей" гр. Девин
Освен, че е бил философ и учен, Орфей е бил и певец. Когато извадел златната си лира и започнел да пее, около него се събирали всички диви животни и в захлас се заслушвали в неговата музика. Дори вятъра спирал да духа в гората и затихвал пред песните му.
Щастливо живял Орфей и се влюбил в нимфата Евридика. В деня на сватбата, когато Евридика отишла да си набере цветя, за да си направи венец я ухапала змия. Въпреки големия опит на Орфей като лечител и знанията на другите жреци, те не успели да я спасят. Тогава Орфей затагувал. Оставил лирата си и цялата Родопа планина посърнала.
Зевс видял това от високата планина Олимп и изпратил своя вестоносец да предае разрешение на Орфей да слезе в Подземното царство на Хедес и да си върне любимата. Орфей последвал една река, която влизала в пещера и така се озовал пред лодкаря Харон, който превозвал душите на мъртвите. Лодкарят първо отказал да качи жив човек в лодката си, но след като Орфей запял със своята лира, Харон го превел на отсрещният бряг. Продължил пътя си певеца към царството на Хадес, но насреща му изкочило триглавото куче Цербер. Орфей отново извадил лирата си, а кучето навело глава в опиянение от музиката и така певеца преминал покрай него.
След премеждията се стигнало и до срещата с бог Хадес - бога на мъртвите. Молбата за връщането на Евридика, била отказана. Тогава Орфей събрал всичките си умения и сила и цялата си лщбов и започнал да пее със златната си лира. Около него се втълпили душите на мъртвите и започнали да умоляват Хадес да пусне нимфата. Бога на мъртвите се съгласил да я върне обратно, но поставил едно условие: Докато Орфей е в неговото царство и върви към Белия свят да не се обръща назад!
Тръгнал Орфей по обратния път. Пред него вървял бог Хадес, който го водил, а зад него Евридика. През цялото време Орфей чувал стъпките на Евридика зад себе си и спокойно крачил към изхода. Момента, в който влезли в голяма пещерна галерия, шума от падащата вода на подземния водопад, който се спускал в нея заглушил стъпките. Орфей се притеснил, че тя изостава и се е изгубила в мрака и леко надзърнал назад през рамо. В този момент тялото на Евридика се вкаменило, а душата й се върнала обратно в царството на сенките.
Орфей седнал и горчиво заплакал. Легендата разказва, че от сълзите му бликнал ручей, от който душите на мъртвите утолявали своята жажда.
Певецът напуснал царството на Хедес и се отдал на тъга и мъка. Вакханките (менадите) от кортежа на бог Дионис, му предлагали да си избере една от тях за стпруга, но той не искал да чуе за друга жена. Ядосани от безразличието му, те го нападнали като запратили към него големи късове скали. Орфей започнал да пее с лирата си и отблъсквал камъните. Но вакханките ставали все по-шумни и заглушавали музиката му. Накрая камъните се стоварили върху Орфей и той паднал мъртъв. Те одрязали главата му и я хвърлили в река Хебър, днешната река Марица. Легендата разказва, че до Егейско море главата пеела своята тъжна пресен, а лирата, която оставил била издигната от боговете в небето и я превърнали в съзвездието Лира.
Може би божествената песен на Орфей и до днес да се разнася из Космоса...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Мичо солаков - председател на туристическата дружество "Орфей" гр. Девин
Зевс видял това от високата планина Олимп и изпратил своя вестоносец да предае разрешение на Орфей да слезе в Подземното царство на Хедес и да си върне любимата. Орфей последвал една река, която влизала в пещера и така се озовал пред лодкаря Харон, който превозвал душите на мъртвите. Лодкарят първо отказал да качи жив човек в лодката си, но след като Орфей запял със своята лира, Харон го превел на отсрещният бряг. Продължил пътя си певеца към царството на Хадес, но насреща му изкочило триглавото куче Цербер. Орфей отново извадил лирата си, а кучето навело глава в опиянение от музиката и така певеца преминал покрай него.
След премеждията се стигнало и до срещата с бог Хадес - бога на мъртвите. Молбата за връщането на Евридика, била отказана. Тогава Орфей събрал всичките си умения и сила и цялата си лщбов и започнал да пее със златната си лира. Около него се втълпили душите на мъртвите и започнали да умоляват Хадес да пусне нимфата. Бога на мъртвите се съгласил да я върне обратно, но поставил едно условие: Докато Орфей е в неговото царство и върви към Белия свят да не се обръща назад!
Тръгнал Орфей по обратния път. Пред него вървял бог Хадес, който го водил, а зад него Евридика. През цялото време Орфей чувал стъпките на Евридика зад себе си и спокойно крачил към изхода. Момента, в който влезли в голяма пещерна галерия, шума от падащата вода на подземния водопад, който се спускал в нея заглушил стъпките. Орфей се притеснил, че тя изостава и се е изгубила в мрака и леко надзърнал назад през рамо. В този момент тялото на Евридика се вкаменило, а душата й се върнала обратно в царството на сенките.
Орфей седнал и горчиво заплакал. Легендата разказва, че от сълзите му бликнал ручей, от който душите на мъртвите утолявали своята жажда.
Певецът напуснал царството на Хедес и се отдал на тъга и мъка. Вакханките (менадите) от кортежа на бог Дионис, му предлагали да си избере една от тях за стпруга, но той не искал да чуе за друга жена. Ядосани от безразличието му, те го нападнали като запратили към него големи късове скали. Орфей започнал да пее с лирата си и отблъсквал камъните. Но вакханките ставали все по-шумни и заглушавали музиката му. Накрая камъните се стоварили върху Орфей и той паднал мъртъв. Те одрязали главата му и я хвърлили в река Хебър, днешната река Марица. Легендата разказва, че до Егейско море главата пеела своята тъжна пресен, а лирата, която оставил била издигната от боговете в небето и я превърнали в съзвездието Лира.
Може би божествената песен на Орфей и до днес да се разнася из Космоса...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Мичо солаков - председател на туристическата дружество "Орфей" гр. Девин
Тръгнал Орфей по обратния път. Пред него вървял бог Хадес, който го водил, а зад него Евридика. През цялото време Орфей чувал стъпките на Евридика зад себе си и спокойно крачил към изхода. Момента, в който влезли в голяма пещерна галерия, шума от падащата вода на подземния водопад, който се спускал в нея заглушил стъпките. Орфей се притеснил, че тя изостава и се е изгубила в мрака и леко надзърнал назад през рамо. В този момент тялото на Евридика се вкаменило, а душата й се върнала обратно в царството на сенките.
Орфей седнал и горчиво заплакал. Легендата разказва, че от сълзите му бликнал ручей, от който душите на мъртвите утолявали своята жажда.
Певецът напуснал царството на Хедес и се отдал на тъга и мъка. Вакханките (менадите) от кортежа на бог Дионис, му предлагали да си избере една от тях за стпруга, но той не искал да чуе за друга жена. Ядосани от безразличието му, те го нападнали като запратили към него големи късове скали. Орфей започнал да пее с лирата си и отблъсквал камъните. Но вакханките ставали все по-шумни и заглушавали музиката му. Накрая камъните се стоварили върху Орфей и той паднал мъртъв. Те одрязали главата му и я хвърлили в река Хебър, днешната река Марица. Легендата разказва, че до Егейско море главата пеела своята тъжна пресен, а лирата, която оставил била издигната от боговете в небето и я превърнали в съзвездието Лира.
Може би божествената песен на Орфей и до днес да се разнася из Космоса...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Мичо солаков - председател на туристическата дружество "Орфей" гр. Девин
Може би божествената песен на Орфей и до днес да се разнася из Космоса...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Мичо солаков - председател на туристическата дружество "Орфей" гр. Девин
