На 1,4 км. северозападо от с. Ягодина се извисява връх "Свети Илия".
През 2009г. на върха е монтирана панорамната площадка, със средства събрани от входните такси на "Ягодинската пещера", по инициатива на ТД "Родопея" - с. Ягодина.
Разположена на 1500 м.н.в. от нея се разкриват величествени панорамни гледки.
На запад се виждат връх Виденица, връх Боздаг и Пирин.
На север се открояват върховете Голям и Малък Персенк, билото на Стара планина с връх Ботев.
На изток се взираме във върховете Перелик (2191м), който е най-високият връх на Родопите и връх Широколъшки Снежник (Карлък). В близък план се вижда местността Ябланово, където е имало старо тракийско селище.
През 2009г. на върха е монтирана панорамната площадка, със средства събрани от входните такси на "Ягодинската пещера", по инициатива на ТД "Родопея" - с. Ягодина.
Разположена на 1500 м.н.в. от нея се разкриват величествени панорамни гледки.
На запад се виждат връх Виденица, връх Боздаг и Пирин.
На север се открояват върховете Голям и Малък Персенк, билото на Стара планина с връх Ботев.
На изток се взираме във върховете Перелик (2191м), който е най-високият връх на Родопите и връх Широколъшки Снежник (Карлък).
В близък план се вижда местността Ябланово, където е имало старо тракийско селище.
На юг виждаме долината на Корудере, а над нея местността Башиш.
На югоизток се издига обраслият с вечнозелена иглолистна гора връх Дурдъга, което в превод означава да спрете и да се огледате. Върхът е бранището на Мурсалския чай в този район.
На югозапад от връх „Свети Илия”, на около 400 м, се намира малкият връх „Ушите”.
Красотата се допълва от Буйновското ждрело, което е на 600 метра в отвесна посока под площадката и следва извивките на Буйновска река.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Връх „Свети Илия” има продълговата овална форма. Тук е била разположена тракийска крепост, най-вероятно и светлище.
За това свидетелстват останки от керамика и зидове от стените на крепостта, които са във формата на валове около върха.
В по-късен етап е изграден манастир и крепоста е възтановена.
Под върха се намира най-старата според геоложките изследвания пещера „Орлова дупка”.
Легендата разказва как родопското население, живеещо по течението на река Въча, посрещна турските поробители с решимостта да се сражава до последна капка кръв.
Срещу родопчани настъпват ордите на Ибрахим паша. Първото голямо сражение става при крепостта Беатос до с. Беден. Предводител на българите е Гордьо войвода.
В многодневното сражение завоевателите претърпяват сериозни загуби. Крепостта не се предава.
След пълната обсада една нощ Гордьо войвода пуска огладнелите и настървени кучета-вълкодавци през тайния вход срещу турските стрелци. Триста едри овчарски кучета разкъсват обсадата и войводата повежда борците към скалите около с.Триград.
Преданието съобщава, че боят около Гьоврен продължава 14 дни. В околните скали и пещери намират приют и спасение голям брой жени, деца и старци.
Ибрахим паша пада убит, а Гордьо войвода е ранен. Българите се оттеглили към с.Триград и с. Ягодина. Гордьо войвода потегля към Попина лъка, но умира от раните си.
Все още всички крепости не са превзети. Остава твърдината-манастир и крепост „Свети Илия”. Боят се води за всяка педя земя. Падат първите стени и ровове в ръцете на поробителя.
Идва ред и на Божия храм. Монасите решават да запазят книжнината, иконите и църковните прибори в "Орлова дупка", която се намира в отвесните скали. Спускат най-младия монах, но въжето не достига до пода на пещерата. Всички монаси режат дългите си коси и наплитат въжето. Така спускат сандъците, а монахът ги затрупва с пръст.
За пазители на ценностите остават само орлите, които гнездят в пещерата.
Манастирът бива превзет и разрушен. Много хора се скриват в Ягодинска пещера. По-късно биват открити и по жесток начин умъртвени чрез задушаване с пушек.
На североизток от връх „Свети Илия” се намира и пропастната пещера „Хаджийска робка”. В малкия овал, намиращ се в склоновете на връх „Свети Илия”, в основата на скален венец се чернее отворът на пропастта.
До отвора на пещерата се виждат останките от олово, забито в скалата. ”Оловните късчета” ни разкарват за страшната драма, разиграла се на това място. Двама младежи били хванати от местните банди и застреляни от упор. След това ги хвърлили в тъмното гърло на пропастта „Хаджийска робка”.
С помощта на добър инструктор всеки турист-любител на силните усещания, може да посети този обект. Предстои слизане по 55-метровата пропастна стена. След като се достигне каменния конус, пещерата продължава с наклонена галерия и малко езерце. Дъното на галерията е запълнена с малки скални късове.
ПОСЛЕПИС ОТ ПЪТЕПИС
За да се стигнете до Орлово око има няколко варианта.
Първият е кратък пешеходен преход по пътека с червена маркировка, което отнема около час.
Вторият вариянт е друг маршрут със синя маркировка. Времето за изминаване е около два часа, но пък пътеката не е така стръмна и денивилацията е по-малка.
Другият вариянт е предварителна уговорка с шофьор на високопроходим джип. Офроуд емоциите са гарантирани!
По-долу са данните за връзка с човек, който е преминавал през всички възможни пътеки в района с джип, мотор и пеш. Познава всички местности като дланта на ръката си.
ВАЛЕНТИН КУКУНДЖИЕВ - 0888617979
Единственото условие за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици.
Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците - Свети Илия.
ОРФЕЕВИ МИСТРИИ
БИБЛИОТЕКА
smolyanpress.net
Връх „Свети Илия” има продълговата овална форма. Тук е била разположена тракийска крепост, най-вероятно и светлище.
За това свидетелстват останки от керамика и зидове от стените на крепостта, които са във формата на валове около върха.
В по-късен етап е изграден манастир и крепоста е възтановена.
Под върха се намира най-старата според геоложките изследвания пещера „Орлова дупка”.
Легендата разказва как родопското население, живеещо по течението на река Въча, посрещна турските поробители с решимостта да се сражава до последна капка кръв.
Срещу родопчани настъпват ордите на Ибрахим паша. Първото голямо сражение става при крепостта Беатос до с. Беден. Предводител на българите е Гордьо войвода.
В многодневното сражение завоевателите претърпяват сериозни загуби. Крепостта не се предава.
След пълната обсада една нощ Гордьо войвода пуска огладнелите и настървени кучета-вълкодавци през тайния вход срещу турските стрелци. Триста едри овчарски кучета разкъсват обсадата и войводата повежда борците към скалите около с.Триград.
Преданието съобщава, че боят около Гьоврен продължава 14 дни. В околните скали и пещери намират приют и спасение голям брой жени, деца и старци.
Ибрахим паша пада убит, а Гордьо войвода е ранен. Българите се оттеглили към с.Триград и с. Ягодина. Гордьо войвода потегля към Попина лъка, но умира от раните си.
Все още всички крепости не са превзети. Остава твърдината-манастир и крепост „Свети Илия”. Боят се води за всяка педя земя. Падат първите стени и ровове в ръцете на поробителя.
Идва ред и на Божия храм. Монасите решават да запазят книжнината, иконите и църковните прибори в "Орлова дупка", която се намира в отвесните скали. Спускат най-младия монах, но въжето не достига до пода на пещерата. Всички монаси режат дългите си коси и наплитат въжето. Така спускат сандъците, а монахът ги затрупва с пръст.
За пазители на ценностите остават само орлите, които гнездят в пещерата.
Манастирът бива превзет и разрушен. Много хора се скриват в Ягодинска пещера. По-късно биват открити и по жесток начин умъртвени чрез задушаване с пушек.
На североизток от връх „Свети Илия” се намира и пропастната пещера „Хаджийска робка”. В малкия овал, намиращ се в склоновете на връх „Свети Илия”, в основата на скален венец се чернее отворът на пропастта.
До отвора на пещерата се виждат останките от олово, забито в скалата. ”Оловните късчета” ни разкарват за страшната драма, разиграла се на това място. Двама младежи били хванати от местните банди и застреляни от упор. След това ги хвърлили в тъмното гърло на пропастта „Хаджийска робка”.
С помощта на добър инструктор всеки турист-любител на силните усещания, може да посети този обект. Предстои слизане по 55-метровата пропастна стена. След като се достигне каменния конус, пещерата продължава с наклонена галерия и малко езерце. Дъното на галерията е запълнена с малки скални късове.
ПОСЛЕПИС ОТ ПЪТЕПИС
За да се стигнете до Орлово око има няколко варианта.
Първият е кратък пешеходен преход по пътека с червена маркировка, което отнема около час.
Вторият вариянт е друг маршрут със синя маркировка. Времето за изминаване е около два часа, но пък пътеката не е така стръмна и денивилацията е по-малка.
Другият вариянт е предварителна уговорка с шофьор на високопроходим джип. Офроуд емоциите са гарантирани!
По-долу са данните за връзка с човек, който е преминавал през всички възможни пътеки в района с джип, мотор и пеш. Познава всички местности като дланта на ръката си.
ВАЛЕНТИН КУКУНДЖИЕВ - 0888617979
Единственото условие за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици.
Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците - Свети Илия.
ОРФЕЕВИ МИСТРИИ
БИБЛИОТЕКА
smolyanpress.net
До отвора на пещерата се виждат останките от олово, забито в скалата. ”Оловните късчета” ни разкарват за страшната драма, разиграла се на това място. Двама младежи били хванати от местните банди и застреляни от упор. След това ги хвърлили в тъмното гърло на пропастта „Хаджийска робка”.
С помощта на добър инструктор всеки турист-любител на силните усещания, може да посети този обект. Предстои слизане по 55-метровата пропастна стена. След като се достигне каменния конус, пещерата продължава с наклонена галерия и малко езерце. Дъното на галерията е запълнена с малки скални късове.
ПОСЛЕПИС ОТ ПЪТЕПИС
За да се стигнете до Орлово око има няколко варианта.
Първият е кратък пешеходен преход по пътека с червена маркировка, което отнема около час.
Вторият вариянт е друг маршрут със синя маркировка. Времето за изминаване е около два часа, но пък пътеката не е така стръмна и денивилацията е по-малка.
Другият вариянт е предварителна уговорка с шофьор на високопроходим джип. Офроуд емоциите са гарантирани!
По-долу са данните за връзка с човек, който е преминавал през всички възможни пътеки в района с джип, мотор и пеш. Познава всички местности като дланта на ръката си.
ВАЛЕНТИН КУКУНДЖИЕВ - 0888617979
Единственото условие за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици.
Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците - Свети Илия.
ОРФЕЕВИ МИСТРИИ
БИБЛИОТЕКА
smolyanpress.net
Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците - Свети Илия.
ОРФЕЕВИ МИСТРИИ
БИБЛИОТЕКА
smolyanpress.net
smolyanpress.net