Панорамна площадка "Орлово око"

На 1,4 км. северозападо от с. Ягодина се извисява връх "Свети Илия".  
 През 2009г. на върха е монтирана панорамната площадка, със средства събрани от входните такси на "Ягодинската пещера", по инициатива на ТД "Родопея" - с. Ягодина.  
 Разположена на 1500 м.н.в. от нея се разкриват величествени панорамни гледки.  
 На запад се виждат връх Виденица, връх Боздаг и Пирин.  
 На север се открояват върховете Голям и Малък Персенк, билото на Стара планина с връх Ботев.  
 На изток се взираме във върховете Перелик (2191м), който е най-високият връх на Родопите и връх Широколъшки Снежник (Карлък).

 В близък план се вижда местността Ябланово, където е имало старо тракийско селище.  
 На юг виждаме долината на Корудере, а над нея местността Башиш.  
 На югоизток се издига обраслият с вечнозелена иглолистна гора връх Дурдъга, което в превод означава да спрете и да се огледате. Върхът е бранището на Мурсалския чай в този район.  
 На югозапад от връх „Свети Илия”, на около 400 м, се намира малкият връх „Ушите”.  
 Красотата се допълва от Буйновското ждрело, което е на 600 метра в отвесна посока под площадката и следва извивките на Буйновска река.

 С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА  
 Връх „Свети Илия” има продълговата овална форма. Тук е била разположена тракийска крепост, най-вероятно и светлище.  
 За това свидетелстват останки от керамика и зидове от стените на крепостта, които са във формата на валове около върха.  
 В по-късен етап е изграден манастир и крепоста е възтановена.  
 Под върха се намира най-старата според геоложките изследвания пещера „Орлова дупка”.

 Легендата разказва как родопското население, живеещо по течението на река Въча, посрещна турските поробители с решимостта да се сражава до последна капка кръв.  
 Срещу родопчани настъпват ордите на Ибрахим паша. Първото голямо сражение става при крепостта Беатос до с. Беден. Предводител на българите е Гордьо войвода.  
 В многодневното сражение завоевателите претърпяват сериозни загуби. Крепостта не се предава.  
 След пълната обсада една нощ Гордьо войвода пуска огладнелите и настървени кучета-вълкодавци през тайния вход срещу турските стрелци. Триста едри овчарски кучета разкъсват обсадата и войводата повежда борците към скалите около с.Триград.  
 Преданието съобщава, че боят около Гьоврен продължава 14 дни. В околните скали и пещери намират приют и спасение голям брой жени, деца и старци.  
 Ибрахим паша пада убит, а Гордьо войвода е ранен. Българите се оттеглили към с.Триград и с. Ягодина. Гордьо войвода потегля към Попина лъка, но умира от раните си.  
 Все още всички крепости не са превзети. Остава твърдината-манастир и крепост „Свети Илия”. Боят се води за всяка педя земя. Падат първите стени и ровове в ръцете на поробителя.  
 Идва ред и на Божия храм. Монасите решават да запазят книжнината, иконите и църковните прибори в "Орлова дупка", която се намира в отвесните скали. Спускат най-младия монах, но въжето не достига до пода на пещерата. Всички монаси режат дългите си коси и наплитат въжето. Така спускат сандъците, а монахът ги затрупва с пръст.  
 За пазители на ценностите остават само орлите, които гнездят в пещерата.  
 Манастирът бива превзет и разрушен. Много хора се скриват в Ягодинска пещера. По-късно биват открити и по жесток начин умъртвени чрез задушаване с пушек.

 На североизток от връх „Свети Илия” се намира и пропастната пещера „Хаджийска робка”. В малкия овал, намиращ се в склоновете на връх „Свети Илия”, в основата на скален венец се чернее отворът на пропастта.  
 До отвора на пещерата се виждат останките от олово, забито в скалата. ”Оловните късчета” ни разкарват за страшната драма, разиграла се на това място. Двама младежи били хванати от местните банди и застреляни от упор. След това ги хвърлили в тъмното гърло на пропастта „Хаджийска робка”.  
 С помощта на добър инструктор всеки турист-любител на силните усещания, може да посети този обект. Предстои слизане по 55-метровата пропастна стена. След като се достигне каменния конус, пещерата продължава с наклонена галерия и малко езерце. Дъното на галерията е запълнена с малки скални късове.

 ПОСЛЕПИС ОТ ПЪТЕПИС  
 За да се стигнете до Орлово око има няколко варианта.  
 Първият е кратък пешеходен преход по пътека с червена маркировка, което отнема около час.  
 Вторият вариянт е друг маршрут със синя маркировка. Времето за изминаване е около два часа, но пък пътеката не е така стръмна и денивилацията е по-малка.  
 Другият вариянт е предварителна уговорка с шофьор на високопроходим джип. Офроуд емоциите са гарантирани!  
 По-долу са данните за връзка с човек, който е преминавал през всички възможни пътеки в района с джип, мотор и пеш. Познава всички местности като дланта на ръката си.  
 ВАЛЕНТИН КУКУНДЖИЕВ - 0888617979

 Единственото условие за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици.  
 Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците - Свети Илия.

 ОРФЕЕВИ МИСТРИИ

 БИБЛИОТЕКА  
 smolyanpress.net