Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици.
През XIV в. в Бачково все още се преписват грузински ръкописни книги.
През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар. Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.
След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен в „Стенимах". Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа до 1404г. Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека сега се пазят в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.
Манастирските здания образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, през 1912 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ както и килийната църква „Все светии" (над старата трапезария).
ГЛАВНА ЦЪРКВА "УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА"
Съборният манастирски храм е построен в 1604г. Както показват археологическите проучвания, храма следва доста точно старата "Бакурианова църква".
Добре запазеният иконостас е един от най-старите в България, направен в началото на ХVІІв. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Иконите са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на ХVІІІв.
Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от одринският зограф Мосхос през 1850 г. По-ценни са запазените оригинални стенописи в притвора, които според ктиторския надпис датират от 1643 г. и включват портрети на дарителите Георги и неговия син Константин. Майсторът ни е оставил едни от най-интересните късно средновековни стенописи, поразяващи с финеса и спокойната убедителност на фигурите и лицата, съчетани с исихастка вглъбеност в погледите на изобразените. Някои от ореолите са с релефна украса – позлатени рози, която, без да натежава, допълва впечатлението на смирена тържественост. Образът на Христос Вседържител в купола, ни напомня, както за тайнството на Боговъплъщението, така и за преходността на земния ни свят.
В наоса на храма, от двете страни на централната врата, са гробовете на двама от бележитите първойерарси на ПБЦ – последния екзарх – Стефан, и първия патриарх на третата ни самостоятелна църква – Кирил.
ЦЪРКВАТА "СВ. АРХАНГЕЛИ"
Двуетажната черква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм, долепена до него. Археологическите разкопки проведени в началото на 80-те години на XX век показват, че тя е най-старата църква във вътрешността на манастирския комплекс. Преданието твърди, че тя е издигната от император Алексий I Комнин и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър.
Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София) е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век. Захари Зограф изписва аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин. Стенописите в самия храм (на горния етаж) също като тези в главната църква са дело на одринчанина Мосхос.
ХРАМ "СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ"
Третата манастирска черква е построена през 30-те години на XVII век в Южния манастирски двор.
Стенописите от вътрешността и открития притвор на храма са от 1840 г., дело на Захари Зограф.
Внимание заслужава изображението на Страшния съд, разположено в притвора на храма. Наред с традиционните изображения на праведници и грешници, в рая и ада, Захари е нарисувл някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки. Това са групите на пловдивските чорбаджии и кокони, в модерните за епохата си одежди, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот.
ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА "СВЕТА БОГОРОДИЦА"
Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм. От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.
ПОВЕРИЕТО:
Александра Карамихалева (българска църковна деятелка и писателка) разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири съзерцавали негаснещите пламъци и на третия ден дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития (шествие с молебен) я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и монасите я връщали в манастира. Един от тях разказал, че му се присънила "Св. Богородица" и му казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА (ПОПОВА):
В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот.
След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител.
Игуменът приема молбата и Баба Елена, както започват да я наричат, остава в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава там. Към края на живота си, баба Елена приема монашество под името Евдокия. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история.
Отново в съня си, Баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, Баба Елена изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече за тези цели.
След това със съпруга си го почистват и възстановяват напълно.
Думите на Предтечата Господен казани й в съня, Баба Елена е ратулкувала по следния начин: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Ако водата от водопада измива ръцете и тялото, то пламъка на запалената свещичка изчиства душата от лоши мисли и я изпълва с добро, а от съзнанието се изтриват моментите от вечно повтарящото се и измарящо ежедневие, а спомените от минали провали и се заместват с чуствовто, че най-доброто винаги предстой. В това "състояние" Майката Родопа те "потапя" в прегръдката си.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
ГЛАВНА ЦЪРКВА "УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА"
Съборният манастирски храм е построен в 1604г. Както показват археологическите проучвания, храма следва доста точно старата "Бакурианова църква".
Добре запазеният иконостас е един от най-старите в България, направен в началото на ХVІІв. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Иконите са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на ХVІІІв.
Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от одринският зограф Мосхос през 1850 г. По-ценни са запазените оригинални стенописи в притвора, които според ктиторския надпис датират от 1643 г. и включват портрети на дарителите Георги и неговия син Константин. Майсторът ни е оставил едни от най-интересните късно средновековни стенописи, поразяващи с финеса и спокойната убедителност на фигурите и лицата, съчетани с исихастка вглъбеност в погледите на изобразените. Някои от ореолите са с релефна украса – позлатени рози, която, без да натежава, допълва впечатлението на смирена тържественост. Образът на Христос Вседържител в купола, ни напомня, както за тайнството на Боговъплъщението, така и за преходността на земния ни свят.
В наоса на храма, от двете страни на централната врата, са гробовете на двама от бележитите първойерарси на ПБЦ – последния екзарх – Стефан, и първия патриарх на третата ни самостоятелна църква – Кирил.
ЦЪРКВАТА "СВ. АРХАНГЕЛИ"
Двуетажната черква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм, долепена до него. Археологическите разкопки проведени в началото на 80-те години на XX век показват, че тя е най-старата църква във вътрешността на манастирския комплекс. Преданието твърди, че тя е издигната от император Алексий I Комнин и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър.
Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София) е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век. Захари Зограф изписва аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин. Стенописите в самия храм (на горния етаж) също като тези в главната църква са дело на одринчанина Мосхос.
ХРАМ "СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ"
Третата манастирска черква е построена през 30-те години на XVII век в Южния манастирски двор.
Стенописите от вътрешността и открития притвор на храма са от 1840 г., дело на Захари Зограф.
Внимание заслужава изображението на Страшния съд, разположено в притвора на храма. Наред с традиционните изображения на праведници и грешници, в рая и ада, Захари е нарисувл някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки. Това са групите на пловдивските чорбаджии и кокони, в модерните за епохата си одежди, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот.
ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА "СВЕТА БОГОРОДИЦА"
Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм. От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.
ПОВЕРИЕТО:
Александра Карамихалева (българска църковна деятелка и писателка) разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири съзерцавали негаснещите пламъци и на третия ден дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития (шествие с молебен) я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и монасите я връщали в манастира. Един от тях разказал, че му се присънила "Св. Богородица" и му казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА (ПОПОВА):
В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот.
След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител.
Игуменът приема молбата и Баба Елена, както започват да я наричат, остава в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава там. Към края на живота си, баба Елена приема монашество под името Евдокия. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история.
Отново в съня си, Баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, Баба Елена изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече за тези цели.
След това със съпруга си го почистват и възстановяват напълно.
Думите на Предтечата Господен казани й в съня, Баба Елена е ратулкувала по следния начин: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Ако водата от водопада измива ръцете и тялото, то пламъка на запалената свещичка изчиства душата от лоши мисли и я изпълва с добро, а от съзнанието се изтриват моментите от вечно повтарящото се и измарящо ежедневие, а спомените от минали провали и се заместват с чуствовто, че най-доброто винаги предстой. В това "състояние" Майката Родопа те "потапя" в прегръдката си.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Добре запазеният иконостас е един от най-старите в България, направен в началото на ХVІІв. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Иконите са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на ХVІІІв.
Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от одринският зограф Мосхос през 1850 г. По-ценни са запазените оригинални стенописи в притвора, които според ктиторския надпис датират от 1643 г. и включват портрети на дарителите Георги и неговия син Константин. Майсторът ни е оставил едни от най-интересните късно средновековни стенописи, поразяващи с финеса и спокойната убедителност на фигурите и лицата, съчетани с исихастка вглъбеност в погледите на изобразените. Някои от ореолите са с релефна украса – позлатени рози, която, без да натежава, допълва впечатлението на смирена тържественост. Образът на Христос Вседържител в купола, ни напомня, както за тайнството на Боговъплъщението, така и за преходността на земния ни свят.
В наоса на храма, от двете страни на централната врата, са гробовете на двама от бележитите първойерарси на ПБЦ – последния екзарх – Стефан, и първия патриарх на третата ни самостоятелна църква – Кирил.
ЦЪРКВАТА "СВ. АРХАНГЕЛИ"
Двуетажната черква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм, долепена до него. Археологическите разкопки проведени в началото на 80-те години на XX век показват, че тя е най-старата църква във вътрешността на манастирския комплекс. Преданието твърди, че тя е издигната от император Алексий I Комнин и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър.
Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София) е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век. Захари Зограф изписва аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин. Стенописите в самия храм (на горния етаж) също като тези в главната църква са дело на одринчанина Мосхос.
ХРАМ "СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ"
Третата манастирска черква е построена през 30-те години на XVII век в Южния манастирски двор.
Стенописите от вътрешността и открития притвор на храма са от 1840 г., дело на Захари Зограф.
Внимание заслужава изображението на Страшния съд, разположено в притвора на храма. Наред с традиционните изображения на праведници и грешници, в рая и ада, Захари е нарисувл някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки. Това са групите на пловдивските чорбаджии и кокони, в модерните за епохата си одежди, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот.
ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА "СВЕТА БОГОРОДИЦА"
Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм. От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.
ПОВЕРИЕТО:
Александра Карамихалева (българска църковна деятелка и писателка) разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири съзерцавали негаснещите пламъци и на третия ден дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития (шествие с молебен) я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и монасите я връщали в манастира. Един от тях разказал, че му се присънила "Св. Богородица" и му казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА (ПОПОВА):
В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот.
След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител.
Игуменът приема молбата и Баба Елена, както започват да я наричат, остава в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава там. Към края на живота си, баба Елена приема монашество под името Евдокия. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история.
Отново в съня си, Баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, Баба Елена изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече за тези цели.
След това със съпруга си го почистват и възстановяват напълно.
Думите на Предтечата Господен казани й в съня, Баба Елена е ратулкувала по следния начин: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Ако водата от водопада измива ръцете и тялото, то пламъка на запалената свещичка изчиства душата от лоши мисли и я изпълва с добро, а от съзнанието се изтриват моментите от вечно повтарящото се и измарящо ежедневие, а спомените от минали провали и се заместват с чуствовто, че най-доброто винаги предстой. В това "състояние" Майката Родопа те "потапя" в прегръдката си.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Двуетажната черква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм, долепена до него. Археологическите разкопки проведени в началото на 80-те години на XX век показват, че тя е най-старата църква във вътрешността на манастирския комплекс. Преданието твърди, че тя е издигната от император Алексий I Комнин и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър.
Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София) е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век. Захари Зограф изписва аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин. Стенописите в самия храм (на горния етаж) също като тези в главната църква са дело на одринчанина Мосхос.
ХРАМ "СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ"
Третата манастирска черква е построена през 30-те години на XVII век в Южния манастирски двор.
Стенописите от вътрешността и открития притвор на храма са от 1840 г., дело на Захари Зограф.
Внимание заслужава изображението на Страшния съд, разположено в притвора на храма. Наред с традиционните изображения на праведници и грешници, в рая и ада, Захари е нарисувл някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки. Това са групите на пловдивските чорбаджии и кокони, в модерните за епохата си одежди, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот.
ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА "СВЕТА БОГОРОДИЦА"
Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм. От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.
ПОВЕРИЕТО:
Александра Карамихалева (българска църковна деятелка и писателка) разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири съзерцавали негаснещите пламъци и на третия ден дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития (шествие с молебен) я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и монасите я връщали в манастира. Един от тях разказал, че му се присънила "Св. Богородица" и му казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА (ПОПОВА):
В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот.
След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител.
Игуменът приема молбата и Баба Елена, както започват да я наричат, остава в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава там. Към края на живота си, баба Елена приема монашество под името Евдокия. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история.
Отново в съня си, Баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, Баба Елена изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече за тези цели.
След това със съпруга си го почистват и възстановяват напълно.
Думите на Предтечата Господен казани й в съня, Баба Елена е ратулкувала по следния начин: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Ако водата от водопада измива ръцете и тялото, то пламъка на запалената свещичка изчиства душата от лоши мисли и я изпълва с добро, а от съзнанието се изтриват моментите от вечно повтарящото се и измарящо ежедневие, а спомените от минали провали и се заместват с чуствовто, че най-доброто винаги предстой. В това "състояние" Майката Родопа те "потапя" в прегръдката си.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Третата манастирска черква е построена през 30-те години на XVII век в Южния манастирски двор.
Стенописите от вътрешността и открития притвор на храма са от 1840 г., дело на Захари Зограф.
Внимание заслужава изображението на Страшния съд, разположено в притвора на храма. Наред с традиционните изображения на праведници и грешници, в рая и ада, Захари е нарисувл някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки. Това са групите на пловдивските чорбаджии и кокони, в модерните за епохата си одежди, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот.
ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА "СВЕТА БОГОРОДИЦА"
Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм. От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.
ПОВЕРИЕТО:
Александра Карамихалева (българска църковна деятелка и писателка) разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири съзерцавали негаснещите пламъци и на третия ден дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития (шествие с молебен) я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и монасите я връщали в манастира. Един от тях разказал, че му се присънила "Св. Богородица" и му казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА (ПОПОВА):
В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот.
След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител.
Игуменът приема молбата и Баба Елена, както започват да я наричат, остава в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава там. Към края на живота си, баба Елена приема монашество под името Евдокия. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история.
Отново в съня си, Баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, Баба Елена изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече за тези цели.
След това със съпруга си го почистват и възстановяват напълно.
Думите на Предтечата Господен казани й в съня, Баба Елена е ратулкувала по следния начин: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Ако водата от водопада измива ръцете и тялото, то пламъка на запалената свещичка изчиства душата от лоши мисли и я изпълва с добро, а от съзнанието се изтриват моментите от вечно повтарящото се и измарящо ежедневие, а спомените от минали провали и се заместват с чуствовто, че най-доброто винаги предстой. В това "състояние" Майката Родопа те "потапя" в прегръдката си.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм. От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.
ПОВЕРИЕТО:
Александра Карамихалева (българска църковна деятелка и писателка) разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири съзерцавали негаснещите пламъци и на третия ден дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития (шествие с молебен) я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и монасите я връщали в манастира. Един от тях разказал, че му се присънила "Св. Богородица" и му казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА (ПОПОВА):
В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот.
След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител.
Игуменът приема молбата и Баба Елена, както започват да я наричат, остава в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава там. Към края на живота си, баба Елена приема монашество под името Евдокия. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история.
Отново в съня си, Баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, Баба Елена изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече за тези цели.
След това със съпруга си го почистват и възстановяват напълно.
Думите на Предтечата Господен казани й в съня, Баба Елена е ратулкувала по следния начин: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Ако водата от водопада измива ръцете и тялото, то пламъка на запалената свещичка изчиства душата от лоши мисли и я изпълва с добро, а от съзнанието се изтриват моментите от вечно повтарящото се и измарящо ежедневие, а спомените от минали провали и се заместват с чуствовто, че най-доброто винаги предстой. В това "състояние" Майката Родопа те "потапя" в прегръдката си.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Александра Карамихалева (българска църковна деятелка и писателка) разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири съзерцавали негаснещите пламъци и на третия ден дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития (шествие с молебен) я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и монасите я връщали в манастира. Един от тях разказал, че му се присънила "Св. Богородица" и му казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА (ПОПОВА):
В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот.
След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител.
Игуменът приема молбата и Баба Елена, както започват да я наричат, остава в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава там. Към края на живота си, баба Елена приема монашество под името Евдокия. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история.
Отново в съня си, Баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, Баба Елена изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече за тези цели.
След това със съпруга си го почистват и възстановяват напълно.
Думите на Предтечата Господен казани й в съня, Баба Елена е ратулкувала по следния начин: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Ако водата от водопада измива ръцете и тялото, то пламъка на запалената свещичка изчиства душата от лоши мисли и я изпълва с добро, а от съзнанието се изтриват моментите от вечно повтарящото се и измарящо ежедневие, а спомените от минали провали и се заместват с чуствовто, че най-доброто винаги предстой. В това "състояние" Майката Родопа те "потапя" в прегръдката си.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Ако водата от водопада измива ръцете и тялото, то пламъка на запалената свещичка изчиства душата от лоши мисли и я изпълва с добро, а от съзнанието се изтриват моментите от вечно повтарящото се и измарящо ежедневие, а спомените от минали провали и се заместват с чуствовто, че най-доброто винаги предстой. В това "състояние" Майката Родопа те "потапя" в прегръдката си.