Агушевите конаци са един изключителен архитектурен ансамбъл от жилищни и стопански сгради, разположен в село Могилица, в близост до извора на река Арда.
Поради внушителния си вид често конакът е сравняван с феодален замък без аналог на Балканския полуостров.
Комплексът е изграден в началото на ХІХ век на площ от около 4 декара, за около 20 години от трима местни майстори за Салих Агуш Ага и неговите трима синове.
Агуш Ага бил заможен – разполагал с около 15 хиляди овце и строял мандри по Беломорието. Конаците съчетават местните строителни традиции с идеите, които Агата придобива по време на пътуванията си из Изтока.
Родовият замък се състои от три последователно свързани двора с жилищни и стопански сгради, сгради за ратаите и са изолирани един от друг с вътрешни зидове.
Във всеки двор има кладенец и всичко необходимо за водене на самостоятелен живот без да са зависими един от друг.
Жилищните постройки са обширни с открити пространства — потони, много стаи (кощи, одаи и кьошкове) и стълбища.
ГОЛЕМИЯ КОНАК
От първото широко помещение на приземния етаж се влиза към няколко стаи. Една от тях се е използвала като „хладилник”.
На втория етаж е живеела фамилията. Стаите са еднотипни, но с малки разлики.
Във всяка стая има огнище и мусандри (гардероби). Друго характерно за всяка стая е хамамът или баня.
В някои стаи има и вътрешна тоалетна, което е било лукс за онова време.
Конакът има и трети етаж. Тук фамилията е посрещала гостите и търговците.
На този етаж има стая, в която се настанявали по-важните гости. Обсъждали са се търговски въпроси и са се вземали важни бизнес решения.
Тя се нарича големия кьошк. Интересното в тази стая е, че има тайник, друга стая, от която са подслушвали разговорите.
Врата към тази скрита стая представлява на пръв поглед долап с полици.
МАЛКИЯ КОНАК
Големият двор от север е ограден от стопански помещения и открит потон, а от юг и запад с висок зид. Жилищната част е двуетажна. Във всяко от помещенията има огнище, а прозорците гледат към улицата.
КУЛАТА
В югоизточната част на конака е разположена кула наподобяваща морски фар, с бойници в каменната стена, а най-отгоре – малка стая, украсена със стенописи от външната страна.
Според легендата господарят я издигнал да облекчи мъката по морето на един от синовете си, капитан на кораб, който бил принуден да се прибере у дома, заради болест.
БИБЛИОТЕКАТА
В конаците е имало библиотека, една от най-големите на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век.
За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди (внук на Агуш ага).
Библиотеката съдържала около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език (писма, разписки, удостоверения, фермани, договори, заповеди и др.).
Понастоящем основната част от нея се съхранява в Пловдивската библиотека „Иван Вазов“.
Конаците са обявени за архитектурен и художествен паметник от национално значение през 1964 г. Реставрирани са от арх. Георги Лабов.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
При първото посещение на конаците през далечната 2006г. ни посрещна една от наследниците на рода - Шефкат Агушева, която е родена и израснала тук, като е живяла 21 години в тази къща.
Тогава конаците не изглеждаха така бляскаво както днес. Родовият замък беше оглозган до голи стени и подове, като единственото нещо, което можеше да се види в него е мокета в коридора и жената с насълзени очи, която разказва:
“През комунизма държавата изсели всички наследници и обяви конаците за общонародна собственост”. С указ на Народното събрание през 1964г. къщата се национализира и е превърната в етнографски музей.
По същото време властимащите често го използвали за лични нужди, като са организирали частни събирания и пирове. Дори една от баните е “осъвременена” с нови плочки и душове.
Туристите посещавали “музея” само с предварителна уговорка, за да може да се донесе “инвентар” от смолянският музей и да се украсят празните стаи. След посещението конака пак се изпразвал до голи стени.
Жената се подсеща за отминалите времена и разказва за рода си, че е бил много почтен и справедлив, затова и много уважаван.
Разказва още и истории от нейната баба, как навремето, когато странник замръкнел в околностите търсел подслон в конака. Стопаните го приютявали и нагостявали.
Рано сутрин на изпроводяк, когато госта искал да се разплати за добрината, гордите старци от рода не давали и дума да се продума за това. Отпращали всеки по пътя му без да искат и една пара.
Подсеща се и за времето когато ги изселвали към русенско, как голяма част от книгите в библиотеката били изгорени и иззети.
През 2017г. наследниците успяват да си върнат родовия замък и с много инвестирани средства и отделено време го привеждат във вида, който може да се види днес.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Във всеки двор има кладенец и всичко необходимо за водене на самостоятелен живот без да са зависими един от друг.
Жилищните постройки са обширни с открити пространства — потони, много стаи (кощи, одаи и кьошкове) и стълбища.
ГОЛЕМИЯ КОНАК
От първото широко помещение на приземния етаж се влиза към няколко стаи. Една от тях се е използвала като „хладилник”.
На втория етаж е живеела фамилията. Стаите са еднотипни, но с малки разлики.
Във всяка стая има огнище и мусандри (гардероби). Друго характерно за всяка стая е хамамът или баня.
В някои стаи има и вътрешна тоалетна, което е било лукс за онова време.
Конакът има и трети етаж. Тук фамилията е посрещала гостите и търговците.
На този етаж има стая, в която се настанявали по-важните гости. Обсъждали са се търговски въпроси и са се вземали важни бизнес решения.
Тя се нарича големия кьошк. Интересното в тази стая е, че има тайник, друга стая, от която са подслушвали разговорите.
Врата към тази скрита стая представлява на пръв поглед долап с полици.
МАЛКИЯ КОНАК
Големият двор от север е ограден от стопански помещения и открит потон, а от юг и запад с висок зид. Жилищната част е двуетажна. Във всяко от помещенията има огнище, а прозорците гледат към улицата.
КУЛАТА
В югоизточната част на конака е разположена кула наподобяваща морски фар, с бойници в каменната стена, а най-отгоре – малка стая, украсена със стенописи от външната страна.
Според легендата господарят я издигнал да облекчи мъката по морето на един от синовете си, капитан на кораб, който бил принуден да се прибере у дома, заради болест.
БИБЛИОТЕКАТА
В конаците е имало библиотека, една от най-големите на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век.
За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди (внук на Агуш ага).
Библиотеката съдържала около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език (писма, разписки, удостоверения, фермани, договори, заповеди и др.).
Понастоящем основната част от нея се съхранява в Пловдивската библиотека „Иван Вазов“.
Конаците са обявени за архитектурен и художествен паметник от национално значение през 1964 г. Реставрирани са от арх. Георги Лабов.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
При първото посещение на конаците през далечната 2006г. ни посрещна една от наследниците на рода - Шефкат Агушева, която е родена и израснала тук, като е живяла 21 години в тази къща.
Тогава конаците не изглеждаха така бляскаво както днес. Родовият замък беше оглозган до голи стени и подове, като единственото нещо, което можеше да се види в него е мокета в коридора и жената с насълзени очи, която разказва:
“През комунизма държавата изсели всички наследници и обяви конаците за общонародна собственост”. С указ на Народното събрание през 1964г. къщата се национализира и е превърната в етнографски музей.
По същото време властимащите често го използвали за лични нужди, като са организирали частни събирания и пирове. Дори една от баните е “осъвременена” с нови плочки и душове.
Туристите посещавали “музея” само с предварителна уговорка, за да може да се донесе “инвентар” от смолянският музей и да се украсят празните стаи. След посещението конака пак се изпразвал до голи стени.
Жената се подсеща за отминалите времена и разказва за рода си, че е бил много почтен и справедлив, затова и много уважаван.
Разказва още и истории от нейната баба, как навремето, когато странник замръкнел в околностите търсел подслон в конака. Стопаните го приютявали и нагостявали.
Рано сутрин на изпроводяк, когато госта искал да се разплати за добрината, гордите старци от рода не давали и дума да се продума за това. Отпращали всеки по пътя му без да искат и една пара.
Подсеща се и за времето когато ги изселвали към русенско, как голяма част от книгите в библиотеката били изгорени и иззети.
През 2017г. наследниците успяват да си върнат родовия замък и с много инвестирани средства и отделено време го привеждат във вида, който може да се види днес.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
На втория етаж е живеела фамилията. Стаите са еднотипни, но с малки разлики.
Във всяка стая има огнище и мусандри (гардероби). Друго характерно за всяка стая е хамамът или баня.
В някои стаи има и вътрешна тоалетна, което е било лукс за онова време.
На този етаж има стая, в която се настанявали по-важните гости. Обсъждали са се търговски въпроси и са се вземали важни бизнес решения.
Тя се нарича големия кьошк. Интересното в тази стая е, че има тайник, друга стая, от която са подслушвали разговорите.
Врата към тази скрита стая представлява на пръв поглед долап с полици.
МАЛКИЯ КОНАК
Големият двор от север е ограден от стопански помещения и открит потон, а от юг и запад с висок зид. Жилищната част е двуетажна. Във всяко от помещенията има огнище, а прозорците гледат към улицата.
КУЛАТА
В югоизточната част на конака е разположена кула наподобяваща морски фар, с бойници в каменната стена, а най-отгоре – малка стая, украсена със стенописи от външната страна.
Според легендата господарят я издигнал да облекчи мъката по морето на един от синовете си, капитан на кораб, който бил принуден да се прибере у дома, заради болест.
БИБЛИОТЕКАТА
В конаците е имало библиотека, една от най-големите на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век.
За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди (внук на Агуш ага).
Библиотеката съдържала около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език (писма, разписки, удостоверения, фермани, договори, заповеди и др.).
Понастоящем основната част от нея се съхранява в Пловдивската библиотека „Иван Вазов“.
Конаците са обявени за архитектурен и художествен паметник от национално значение през 1964 г. Реставрирани са от арх. Георги Лабов.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
При първото посещение на конаците през далечната 2006г. ни посрещна една от наследниците на рода - Шефкат Агушева, която е родена и израснала тук, като е живяла 21 години в тази къща.
Тогава конаците не изглеждаха така бляскаво както днес. Родовият замък беше оглозган до голи стени и подове, като единственото нещо, което можеше да се види в него е мокета в коридора и жената с насълзени очи, която разказва:
“През комунизма държавата изсели всички наследници и обяви конаците за общонародна собственост”. С указ на Народното събрание през 1964г. къщата се национализира и е превърната в етнографски музей.
По същото време властимащите често го използвали за лични нужди, като са организирали частни събирания и пирове. Дори една от баните е “осъвременена” с нови плочки и душове.
Туристите посещавали “музея” само с предварителна уговорка, за да може да се донесе “инвентар” от смолянският музей и да се украсят празните стаи. След посещението конака пак се изпразвал до голи стени.
Жената се подсеща за отминалите времена и разказва за рода си, че е бил много почтен и справедлив, затова и много уважаван.
Разказва още и истории от нейната баба, как навремето, когато странник замръкнел в околностите търсел подслон в конака. Стопаните го приютявали и нагостявали.
Рано сутрин на изпроводяк, когато госта искал да се разплати за добрината, гордите старци от рода не давали и дума да се продума за това. Отпращали всеки по пътя му без да искат и една пара.
Подсеща се и за времето когато ги изселвали към русенско, как голяма част от книгите в библиотеката били изгорени и иззети.
През 2017г. наследниците успяват да си върнат родовия замък и с много инвестирани средства и отделено време го привеждат във вида, който може да се види днес.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
КУЛАТА
В югоизточната част на конака е разположена кула наподобяваща морски фар, с бойници в каменната стена, а най-отгоре – малка стая, украсена със стенописи от външната страна.
Според легендата господарят я издигнал да облекчи мъката по морето на един от синовете си, капитан на кораб, който бил принуден да се прибере у дома, заради болест.
БИБЛИОТЕКАТА
В конаците е имало библиотека, една от най-големите на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век.
За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди (внук на Агуш ага).
Библиотеката съдържала около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език (писма, разписки, удостоверения, фермани, договори, заповеди и др.).
Понастоящем основната част от нея се съхранява в Пловдивската библиотека „Иван Вазов“.
Конаците са обявени за архитектурен и художествен паметник от национално значение през 1964 г. Реставрирани са от арх. Георги Лабов.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
При първото посещение на конаците през далечната 2006г. ни посрещна една от наследниците на рода - Шефкат Агушева, която е родена и израснала тук, като е живяла 21 години в тази къща.
Тогава конаците не изглеждаха така бляскаво както днес. Родовият замък беше оглозган до голи стени и подове, като единственото нещо, което можеше да се види в него е мокета в коридора и жената с насълзени очи, която разказва:
“През комунизма държавата изсели всички наследници и обяви конаците за общонародна собственост”. С указ на Народното събрание през 1964г. къщата се национализира и е превърната в етнографски музей.
По същото време властимащите често го използвали за лични нужди, като са организирали частни събирания и пирове. Дори една от баните е “осъвременена” с нови плочки и душове.
Туристите посещавали “музея” само с предварителна уговорка, за да може да се донесе “инвентар” от смолянският музей и да се украсят празните стаи. След посещението конака пак се изпразвал до голи стени.
Жената се подсеща за отминалите времена и разказва за рода си, че е бил много почтен и справедлив, затова и много уважаван.
Разказва още и истории от нейната баба, как навремето, когато странник замръкнел в околностите търсел подслон в конака. Стопаните го приютявали и нагостявали.
Рано сутрин на изпроводяк, когато госта искал да се разплати за добрината, гордите старци от рода не давали и дума да се продума за това. Отпращали всеки по пътя му без да искат и една пара.
Подсеща се и за времето когато ги изселвали към русенско, как голяма част от книгите в библиотеката били изгорени и иззети.
През 2017г. наследниците успяват да си върнат родовия замък и с много инвестирани средства и отделено време го привеждат във вида, който може да се види днес.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Според легендата господарят я издигнал да облекчи мъката по морето на един от синовете си, капитан на кораб, който бил принуден да се прибере у дома, заради болест.
БИБЛИОТЕКАТА
В конаците е имало библиотека, една от най-големите на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век.
За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди (внук на Агуш ага).
Библиотеката съдържала около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език (писма, разписки, удостоверения, фермани, договори, заповеди и др.).
Понастоящем основната част от нея се съхранява в Пловдивската библиотека „Иван Вазов“.
Конаците са обявени за архитектурен и художествен паметник от национално значение през 1964 г. Реставрирани са от арх. Георги Лабов.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
При първото посещение на конаците през далечната 2006г. ни посрещна една от наследниците на рода - Шефкат Агушева, която е родена и израснала тук, като е живяла 21 години в тази къща.
Тогава конаците не изглеждаха така бляскаво както днес. Родовият замък беше оглозган до голи стени и подове, като единственото нещо, което можеше да се види в него е мокета в коридора и жената с насълзени очи, която разказва:
“През комунизма държавата изсели всички наследници и обяви конаците за общонародна собственост”. С указ на Народното събрание през 1964г. къщата се национализира и е превърната в етнографски музей.
По същото време властимащите често го използвали за лични нужди, като са организирали частни събирания и пирове. Дори една от баните е “осъвременена” с нови плочки и душове.
Туристите посещавали “музея” само с предварителна уговорка, за да може да се донесе “инвентар” от смолянският музей и да се украсят празните стаи. След посещението конака пак се изпразвал до голи стени.
Жената се подсеща за отминалите времена и разказва за рода си, че е бил много почтен и справедлив, затова и много уважаван.
Разказва още и истории от нейната баба, как навремето, когато странник замръкнел в околностите търсел подслон в конака. Стопаните го приютявали и нагостявали.
Рано сутрин на изпроводяк, когато госта искал да се разплати за добрината, гордите старци от рода не давали и дума да се продума за това. Отпращали всеки по пътя му без да искат и една пара.
Подсеща се и за времето когато ги изселвали към русенско, как голяма част от книгите в библиотеката били изгорени и иззети.
През 2017г. наследниците успяват да си върнат родовия замък и с много инвестирани средства и отделено време го привеждат във вида, който може да се види днес.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди (внук на Агуш ага).
Библиотеката съдържала около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език (писма, разписки, удостоверения, фермани, договори, заповеди и др.).
Понастоящем основната част от нея се съхранява в Пловдивската библиотека „Иван Вазов“.
Конаците са обявени за архитектурен и художествен паметник от национално значение през 1964 г. Реставрирани са от арх. Георги Лабов.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
При първото посещение на конаците през далечната 2006г. ни посрещна една от наследниците на рода - Шефкат Агушева, която е родена и израснала тук, като е живяла 21 години в тази къща.
Тогава конаците не изглеждаха така бляскаво както днес. Родовият замък беше оглозган до голи стени и подове, като единственото нещо, което можеше да се види в него е мокета в коридора и жената с насълзени очи, която разказва:
“През комунизма държавата изсели всички наследници и обяви конаците за общонародна собственост”. С указ на Народното събрание през 1964г. къщата се национализира и е превърната в етнографски музей.
По същото време властимащите често го използвали за лични нужди, като са организирали частни събирания и пирове. Дори една от баните е “осъвременена” с нови плочки и душове.
Туристите посещавали “музея” само с предварителна уговорка, за да може да се донесе “инвентар” от смолянският музей и да се украсят празните стаи. След посещението конака пак се изпразвал до голи стени.
Жената се подсеща за отминалите времена и разказва за рода си, че е бил много почтен и справедлив, затова и много уважаван.
Разказва още и истории от нейната баба, как навремето, когато странник замръкнел в околностите търсел подслон в конака. Стопаните го приютявали и нагостявали.
Рано сутрин на изпроводяк, когато госта искал да се разплати за добрината, гордите старци от рода не давали и дума да се продума за това. Отпращали всеки по пътя му без да искат и една пара.
Подсеща се и за времето когато ги изселвали към русенско, как голяма част от книгите в библиотеката били изгорени и иззети.
През 2017г. наследниците успяват да си върнат родовия замък и с много инвестирани средства и отделено време го привеждат във вида, който може да се види днес.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
При първото посещение на конаците през далечната 2006г. ни посрещна една от наследниците на рода - Шефкат Агушева, която е родена и израснала тук, като е живяла 21 години в тази къща.
Тогава конаците не изглеждаха така бляскаво както днес. Родовият замък беше оглозган до голи стени и подове, като единственото нещо, което можеше да се види в него е мокета в коридора и жената с насълзени очи, която разказва:
“През комунизма държавата изсели всички наследници и обяви конаците за общонародна собственост”. С указ на Народното събрание през 1964г. къщата се национализира и е превърната в етнографски музей.
По същото време властимащите често го използвали за лични нужди, като са организирали частни събирания и пирове. Дори една от баните е “осъвременена” с нови плочки и душове.
Туристите посещавали “музея” само с предварителна уговорка, за да може да се донесе “инвентар” от смолянският музей и да се украсят празните стаи. След посещението конака пак се изпразвал до голи стени.
Жената се подсеща за отминалите времена и разказва за рода си, че е бил много почтен и справедлив, затова и много уважаван.
Разказва още и истории от нейната баба, как навремето, когато странник замръкнел в околностите търсел подслон в конака. Стопаните го приютявали и нагостявали.
Рано сутрин на изпроводяк, когато госта искал да се разплати за добрината, гордите старци от рода не давали и дума да се продума за това. Отпращали всеки по пътя му без да искат и една пара.
Подсеща се и за времето когато ги изселвали към русенско, как голяма част от книгите в библиотеката били изгорени и иззети.
През 2017г. наследниците успяват да си върнат родовия замък и с много инвестирани средства и отделено време го привеждат във вида, който може да се види днес.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Разказва още и истории от нейната баба, как навремето, когато странник замръкнел в околностите търсел подслон в конака. Стопаните го приютявали и нагостявали.
Рано сутрин на изпроводяк, когато госта искал да се разплати за добрината, гордите старци от рода не давали и дума да се продума за това. Отпращали всеки по пътя му без да искат и една пара.
Подсеща се и за времето когато ги изселвали към русенско, как голяма част от книгите в библиотеката били изгорени и иззети.
