Пещера "Голубовица" се намира между селата Кошница и Могилица, в Западни Родопи.
На един километър след село Кошница, в дясно от пътя, има беседка с обозначителна табела "Гарга дере".
От тук за десетина минути, вървене по горска пътека, която се извива покрай река "Есенска" и след преминаване по въжен мост се достига до входа на пещерата.
Водната пещера е част от пещерна система от общо четири пещери на различни нива една над друга.
"Голубовица - 1" е дълга около 150 метра. В нея има постоянна колония от прилепи и затова е непосещаема за туристи.
"Голубовица - 2" е под първата. Тя е най-дългата гаелрия - около 2400 метра, като не е проучена докрай, поради непресъхващата подземна река, която тече през нея.
"Голубовица - 3" е вертикална, пропастна пещера, тип "кладенец". Сравнително къса - 60 метрта, а отвора, от който се спуска за нея е пред входа на водната галерия.
"Голубовица - 4" се намира най-високо от всички галерии. Представлява проходна пещера с 40 метра дължина и до нея можете да достигните по алпийският път "Via Ferata", който започва от скалата над входа на водната пешера.
Пред входа на пещерата водачите те обурудват с гумени ботуши тип гащеризон, топли чорапи и непромокаеми горници. По време на краткия инструктаж раздават и челници със съветите за безопастност.
Първите няколко крачки са хлъзгави, но в момента, в който очите привикнат с тъмнината вече крачиш срещу течението на подземната река.
Достигаме и първото "препядствие" - подземното езеро, което водачите наричат "полусифон".
Преодоляването му става с гумени лодки, като една лодка побира един водач и един посетител. Адреналина от преживяването се помни дълго след това. Над последния тунел, от който се излиза има интерсна скала, наподобяваща орел, който зорко наблюдава всеки един посетител при слизането му от лодката.
След като всички са стъпили на мокрия пясък на отсрещния бряг, продължаваме с походка срещу течението, като на места водата се покачва до коленете.
Навлизаме в основната зала, която достига до 20 метра височина в някои части на галерията. Личат следите по стените, където нивото на реката се покачва при пълноводие - до 4 метра. Цялата галерия е изпълнена с вторични скални образувания по тавана, а по дъното реката е изваяла различни камени легени и корита с причудливи форми.
След няколко завоя достигаме до "джакузито", в което водата стига нивото на гърдите. Усещането да "газиш" в подземната река е неуписуемо и трябва да се опита!
Следва по-плитък участък, в който може да се види и резултата от неуморната игра на водата със скалата - речните камъни по дъното, полирани до вид на "цветна мозайка".
Достигаме до първия "сифон" или края на туристическия маршрут на 400 метра от входа. Следва кратка почивка с беседа от водача за проучването на пещерата. По-надолу има линк към статия от четвъртото и последно проучване към момента. Научаваме, че всъщност сме влезли в пещерата през "изхода". При обилни валежи и снеготопене подземната река става пълноводна, изпълва галериите с вода и излиза през "входа" за туристи.
ПРОУЧВАНЕ НА ПЕЩЕРАТА
https://speleo-bg.org/peshterno-vodolazna-ekspeditsia-golubovitsa-2019/
ПОСЛЕПИС ОТ ПЪТЕПИС
Посещението на пещерата е препоръчително през месеците от юли до октомври, когато реката се изтича и отпушва пещерата. Задължително с уговорка ден по-рано с водачите от "Клуб по спелеология и екстремен туризъм "Мурсалица".
+359878535331 - Сашо
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Красива родопска утрин, обвита в мъгла. Песен на птички и домашно приготвени родопски мекици със сладко и сирене от същото домашно огнище.
При първата глъдка кафе звъни телефона. Обажда се Сашо, водачът от Голубовица: "Здравейте. Ако искате да посетите пещерата може да го направите днес. Организираме група!"
В този момент се сещам за обяда с "будалаците" вчера, в каньона "Горло". Как няма случайни неща в природата и нейните закони: "За да вземеш, първо трябва да дадеш."
След час и четиредесет минути шофиране сме на беседката с десет минутно закъснение от угововрения час. Казаха, че не се брои, защото и най-опитните местни шофьори преодолявали разстоянието за час и половина... Еми, от желанието ми било...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
"Голубовица - 1" е дълга около 150 метра. В нея има постоянна колония от прилепи и затова е непосещаема за туристи.
"Голубовица - 2" е под първата. Тя е най-дългата гаелрия - около 2400 метра, като не е проучена докрай, поради непресъхващата подземна река, която тече през нея.
"Голубовица - 3" е вертикална, пропастна пещера, тип "кладенец". Сравнително къса - 60 метрта, а отвора, от който се спуска за нея е пред входа на водната галерия.
"Голубовица - 4" се намира най-високо от всички галерии. Представлява проходна пещера с 40 метра дължина и до нея можете да достигните по алпийският път "Via Ferata", който започва от скалата над входа на водната пешера.
Пред входа на пещерата водачите те обурудват с гумени ботуши тип гащеризон, топли чорапи и непромокаеми горници. По време на краткия инструктаж раздават и челници със съветите за безопастност.
Първите няколко крачки са хлъзгави, но в момента, в който очите привикнат с тъмнината вече крачиш срещу течението на подземната река.
Достигаме и първото "препядствие" - подземното езеро, което водачите наричат "полусифон".
Преодоляването му става с гумени лодки, като една лодка побира един водач и един посетител. Адреналина от преживяването се помни дълго след това. Над последния тунел, от който се излиза има интерсна скала, наподобяваща орел, който зорко наблюдава всеки един посетител при слизането му от лодката.
След като всички са стъпили на мокрия пясък на отсрещния бряг, продължаваме с походка срещу течението, като на места водата се покачва до коленете.
Навлизаме в основната зала, която достига до 20 метра височина в някои части на галерията. Личат следите по стените, където нивото на реката се покачва при пълноводие - до 4 метра. Цялата галерия е изпълнена с вторични скални образувания по тавана, а по дъното реката е изваяла различни камени легени и корита с причудливи форми.
След няколко завоя достигаме до "джакузито", в което водата стига нивото на гърдите. Усещането да "газиш" в подземната река е неуписуемо и трябва да се опита!
Следва по-плитък участък, в който може да се види и резултата от неуморната игра на водата със скалата - речните камъни по дъното, полирани до вид на "цветна мозайка".
Достигаме до първия "сифон" или края на туристическия маршрут на 400 метра от входа. Следва кратка почивка с беседа от водача за проучването на пещерата. По-надолу има линк към статия от четвъртото и последно проучване към момента. Научаваме, че всъщност сме влезли в пещерата през "изхода". При обилни валежи и снеготопене подземната река става пълноводна, изпълва галериите с вода и излиза през "входа" за туристи.
ПРОУЧВАНЕ НА ПЕЩЕРАТА
https://speleo-bg.org/peshterno-vodolazna-ekspeditsia-golubovitsa-2019/
ПОСЛЕПИС ОТ ПЪТЕПИС
Посещението на пещерата е препоръчително през месеците от юли до октомври, когато реката се изтича и отпушва пещерата. Задължително с уговорка ден по-рано с водачите от "Клуб по спелеология и екстремен туризъм "Мурсалица".
+359878535331 - Сашо
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Красива родопска утрин, обвита в мъгла. Песен на птички и домашно приготвени родопски мекици със сладко и сирене от същото домашно огнище.
При първата глъдка кафе звъни телефона. Обажда се Сашо, водачът от Голубовица: "Здравейте. Ако искате да посетите пещерата може да го направите днес. Организираме група!"
В този момент се сещам за обяда с "будалаците" вчера, в каньона "Горло". Как няма случайни неща в природата и нейните закони: "За да вземеш, първо трябва да дадеш."
След час и четиредесет минути шофиране сме на беседката с десет минутно закъснение от угововрения час. Казаха, че не се брои, защото и най-опитните местни шофьори преодолявали разстоянието за час и половина... Еми, от желанието ми било...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
https://speleo-bg.org/peshterno-vodolazna-ekspeditsia-golubovitsa-2019/
ПОСЛЕПИС ОТ ПЪТЕПИС
Посещението на пещерата е препоръчително през месеците от юли до октомври, когато реката се изтича и отпушва пещерата. Задължително с уговорка ден по-рано с водачите от "Клуб по спелеология и екстремен туризъм "Мурсалица".
+359878535331 - Сашо
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Красива родопска утрин, обвита в мъгла. Песен на птички и домашно приготвени родопски мекици със сладко и сирене от същото домашно огнище.
При първата глъдка кафе звъни телефона. Обажда се Сашо, водачът от Голубовица: "Здравейте. Ако искате да посетите пещерата може да го направите днес. Организираме група!"
В този момент се сещам за обяда с "будалаците" вчера, в каньона "Горло". Как няма случайни неща в природата и нейните закони: "За да вземеш, първо трябва да дадеш."
След час и четиредесет минути шофиране сме на беседката с десет минутно закъснение от угововрения час. Казаха, че не се брои, защото и най-опитните местни шофьори преодолявали разстоянието за час и половина... Еми, от желанието ми било...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Посещението на пещерата е препоръчително през месеците от юли до октомври, когато реката се изтича и отпушва пещерата. Задължително с уговорка ден по-рано с водачите от "Клуб по спелеология и екстремен туризъм "Мурсалица".
+359878535331 - Сашо
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Красива родопска утрин, обвита в мъгла. Песен на птички и домашно приготвени родопски мекици със сладко и сирене от същото домашно огнище.
При първата глъдка кафе звъни телефона. Обажда се Сашо, водачът от Голубовица: "Здравейте. Ако искате да посетите пещерата може да го направите днес. Организираме група!"
В този момент се сещам за обяда с "будалаците" вчера, в каньона "Горло". Как няма случайни неща в природата и нейните закони: "За да вземеш, първо трябва да дадеш."
След час и четиредесет минути шофиране сме на беседката с десет минутно закъснение от угововрения час. Казаха, че не се брои, защото и най-опитните местни шофьори преодолявали разстоянието за час и половина... Еми, от желанието ми било...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Красива родопска утрин, обвита в мъгла. Песен на птички и домашно приготвени родопски мекици със сладко и сирене от същото домашно огнище.
При първата глъдка кафе звъни телефона. Обажда се Сашо, водачът от Голубовица: "Здравейте. Ако искате да посетите пещерата може да го направите днес. Организираме група!"
В този момент се сещам за обяда с "будалаците" вчера, в каньона "Горло". Как няма случайни неща в природата и нейните закони: "За да вземеш, първо трябва да дадеш."
След час и четиредесет минути шофиране сме на беседката с десет минутно закъснение от угововрения час. Казаха, че не се брои, защото и най-опитните местни шофьори преодолявали разстоянието за час и половина... Еми, от желанието ми било...
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
