Археологическите останки в м-т “Джанавар тепе” се намират на 0,5 км западно от варненският квартал “Аспарухово”.
Проучванията на раннохристиянската църква са извършени от братята Карел и Херман Шкорпил в периода 1911 г.–1914 г. и през 1919 г. с участието на архитект Александър Рашенов. През 1923 г. почива Херман Шкорпил, което спира рзкопките. Почти век по-късно екипа на РИМ-Варна изгражда паметник в негова памет на мястото. При проучването е разкрита сграда с кръщелна (баптистерий) и уникален за българските земи план.
Под основата на мраморния амвон на църквата е разкопана зидана тухлена гробница, в която е погребан много възрастен мъж. Пред олтара е открит комплект от три мощехранителници: мраморна, сребърна и златна. Златната е украсена със скъпоценни камъни и гранати. Намерени са поставени една в друга с мощите на неизвестен светец.
Подът на помещенията е бил покрит с мраморни плочи и многоцветни мозайки, които са затрупани с пръст след откриването им с цел консервиране и запазване от вандализъм.
Сградата е датирана към средата на V век, като са разграничени четири строителни периода до началото на VII век, последният засвидетестван от монети открити в зидовете. Векове след това, през османския период (началото на XIX в.), на върха на “Змийската могила” (Илан тепе) в близост до руините на древния храм турците изграждат военно укрепление (табия).
За строежа са използвани камъни от манастирските зидове, а мраморните облицовки - за производство на вар чрез претопяване, която се съхранявана в руините на откритата в манастирската сграда варница. Съвременните разкопки, подновени от РИМ-Варна през 2006 г. продължаващи и до днес, разкриват два допълнителни зида на битови помещения с керамични делви за съхранение на жито и вино. Също така извити каменни стълби в източните помещения на базиликата, отвеждащи до втория им етаж, който е използван като отбранителни кули. Това доказва съществуването на цял манастирски комплекс.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Според братя Шкорпил на мястото на могилата е имало тракийско светилище, в подножието на което е съществувало древно селище с име "Варнас", далеч предхождащо елинския град "Одесос".
Ако приемем това твърдние за вярно, има вероятност името на местността „Джана – вар“ и това на днешния град - „Варна“, да е с тракийски произход и да произлиза именно от „Варнас“.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Х. Шкорпил, К. Шкорпил. - Известия на Варненското археологическо дружество, 1921 г.
При проучването е разкрита сграда с кръщелна (баптистерий) и уникален за българските земи план.
Под основата на мраморния амвон на църквата е разкопана зидана тухлена гробница, в която е погребан много възрастен мъж. Пред олтара е открит комплект от три мощехранителници: мраморна, сребърна и златна. Златната е украсена със скъпоценни камъни и гранати. Намерени са поставени една в друга с мощите на неизвестен светец.
Подът на помещенията е бил покрит с мраморни плочи и многоцветни мозайки, които са затрупани с пръст след откриването им с цел консервиране и запазване от вандализъм.
Сградата е датирана към средата на V век, като са разграничени четири строителни периода до началото на VII век, последният засвидетестван от монети открити в зидовете. Векове след това, през османския период (началото на XIX в.), на върха на “Змийската могила” (Илан тепе) в близост до руините на древния храм турците изграждат военно укрепление (табия).
За строежа са използвани камъни от манастирските зидове, а мраморните облицовки - за производство на вар чрез претопяване, която се съхранявана в руините на откритата в манастирската сграда варница. Съвременните разкопки, подновени от РИМ-Варна през 2006 г. продължаващи и до днес, разкриват два допълнителни зида на битови помещения с керамични делви за съхранение на жито и вино. Също така извити каменни стълби в източните помещения на базиликата, отвеждащи до втория им етаж, който е използван като отбранителни кули. Това доказва съществуването на цял манастирски комплекс.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Според братя Шкорпил на мястото на могилата е имало тракийско светилище, в подножието на което е съществувало древно селище с име "Варнас", далеч предхождащо елинския град "Одесос".
Ако приемем това твърдние за вярно, има вероятност името на местността „Джана – вар“ и това на днешния град - „Варна“, да е с тракийски произход и да произлиза именно от „Варнас“.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Х. Шкорпил, К. Шкорпил. - Известия на Варненското археологическо дружество, 1921 г.
Векове след това, през османския период (началото на XIX в.), на върха на “Змийската могила” (Илан тепе) в близост до руините на древния храм турците изграждат военно укрепление (табия).
За строежа са използвани камъни от манастирските зидове, а мраморните облицовки - за производство на вар чрез претопяване, която се съхранявана в руините на откритата в манастирската сграда варница. Съвременните разкопки, подновени от РИМ-Варна през 2006 г. продължаващи и до днес, разкриват два допълнителни зида на битови помещения с керамични делви за съхранение на жито и вино. Също така извити каменни стълби в източните помещения на базиликата, отвеждащи до втория им етаж, който е използван като отбранителни кули. Това доказва съществуването на цял манастирски комплекс.
С ТРАКИЙСКА ПОХОДКА
Според братя Шкорпил на мястото на могилата е имало тракийско светилище, в подножието на което е съществувало древно селище с име "Варнас", далеч предхождащо елинския град "Одесос".
Ако приемем това твърдние за вярно, има вероятност името на местността „Джана – вар“ и това на днешния град - „Варна“, да е с тракийски произход и да произлиза именно от „Варнас“.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
БИБЛИОТЕКА
Х. Шкорпил, К. Шкорпил. - Известия на Варненското археологическо дружество, 1921 г.
