АВИТОХОЛ, СИНЪТ НА ЕЛЕНА - ЛЕГЕНДАТА ЗА БЪЛГАРИТЕ
Някога, много отдавна, в добрите времена имало една земя, именувана Балхара (древна България). Далече се намирала тя, в прегръдката на най-високите планини на света - Имеон и Имай. Там, в далечна Балхара живеел народ с огромна сила. Никой не смеел да се изправи срещу него.
Разправяли, че тоз народ идвал от Слънцето и слънчева магия го закриляла. Наричали ги Безименните. А Безименните наричали жреците си колобри и силата си Оренда. Пазели я като очите си и я предавали само един на друг.
Много владетели се опитвали да откраднат тайната, но никой не успял.
Една приказна, зимна утрин на великият кхан на Безименните му се родила мъжка рожба. Дни и нощи празнувал славния народ. Не угасвали огньовете. На мечите кожи пред главния огън, колобърът призовавал Орендата на слънчевата рожба.
А в горите се сбирали разбойници. Наредил главатарят им да отвлекат момчето. Или Безименните ще рекат тайната на силата си, или момчето на кхана ще умре.
Така и станало. Успели разбойниците с измама да проникнат в крепостта и отвлекли детето. Препуснали през горите като хали. Но момчето имало нечувана сила. Ритало и хапело като вълче, а онзи, който го носел, не издържал и го предавал на следващия. Уморили се разбойниците от път, студ и непосилни грижи за детето. Хвърлили го в една пещера и го оставили там да умре.
На втория ден в пещерата влязла сърна. Слънцето я пратило... Видяла кошутата бебето, приближила и го близнала, за да го стопли. А момченцето се протегнало и почнало да бозае.
Всеки ден отивала кошутата в пещерата, за да нахрани малкия кхан. Дивно и магично било млякото на слънчевата сърна. От него детето растяло с часове. Растяла и силата му.
Станал истински юнак. Очите му били кротки и благи като на елен, а ръцете му силни и здрави, като дъбове.
Нарекли го АВИТОХОЛ.
На езика на ония земи „ави” означавало сърна, а „тохол” - потомък.
Никой не можел да пребори приказния юнак, а той никога не закачал добрите хора. Но преследвал онези, от които идвали всички беди на земята. Чуел ли, че някъде се е появил злодей, намирал го в свърталището му и никой повече не го виждал. Пропищели всички злодеи. Едни побегнали, а други в дън земя се скрили.
Когато прокудил и последния, Авитохол намерил най-красивата девойка и се оженил за нея.
И така се съчетали в едно – най-голямата доброта и сила, с най-голямата красота на земята. От тях се народили чудно хубави деца – с кротки еленови очи и силни и добри сърца.
И родът на Авитохол се множал...но все още си нямал име...
Магично било млякото на слънчевата сърна и силна била Орендата на кхана.
Авитохол живял дълго, цели триста години.
Когато легнал на смъртния си одър, около него се събрал голям род от синове, дъщери, рожбите им и техните рожби. Излязъл първородния син и помолил баща си, преди да си отиде в Слънцето, да им даде име.
Тогаз Авитохол рекъл: „Деца мои, вашето име ще е най-чудното и най-трудното име на света. Него никой друг народ не ще може да го изговори като вас. И така то ще се запази завинаги чисто и ще пази силата ви. Наричайте се БЪЛГАРИ!
Оставям ви това име, за да можете да се разпознавате по земята. За това, пазете го! И помнете, че българинът е роден да живее по еленовия закон. А той казва:
СИЛАТА БЕЗ ДОБРОТО НЕ МОЖЕ! НО И ДОБРОТО БЕЗ СИЛА НЕ МОЖЕ!
И послушали българите завета на стария кхан.
А когато се раждало дете му казвали:
„Жабата е родена да се крие в тинята. Вълците – за да търсят плячка. А ти живей гордо и красиво като елена!”
На изток, в Хималаите, край древния град Балх, столицата на някогашната Балхара, до днес се виждат скални рисунки на елени с издълбани в рогата слънца. Местните ги наричали „еленовите камъни”.
Помнят тия камъни народът, който живеел по еленовия закон. Помнят и родоначлника му – Авитохол, синът на сърната.
Ако има някой, който не вярва на тая приказка, заведете го в Националния исторически музей. Помолете да ви покажат къде е изложен документът, наречен "Именник на българските ханове". Той започва така:
"Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем..."
БИБЛИОТЕКА:
Розмари Де Мео
Розмари Де Мео