ПОСЛЕПИС ОТ ПЪТЕПИС
Слънчевото и топло пролетно време през неделния ден бе причината да "потренираме походка" по маркирана еко пътека започваща от провадийското село Петров дол. Пътеката е "лека" и предлага голям набор от скални светилища и ниши, скален манастир и крепост. Слънцето ни съблече по къси ръкави, но когато стъпихме на скалната площадка, през която минава пътеката започна леко да ръми. Когато капките падаха върху листата около пътеката наподобачяваха шум от тихи стъпки. Това забави походката и ни спря насред площадката. Когато се заслушаш чуваш стотици невидими стъпки да крачат към теб. /Усещането беше по-силно от това, когато в началото на разходката търсихме останките на крепоста из храстите, а един тлъст "змей" лазеше редом с мен между краката ми./ Емоции! Продължихме и стигнахме до светилището над скалния манастир. Попекохме се на пролетното слънце. Заредихме се с позитивите от силната Енергия, която излъчва това място. Хапнахме, "почерпихме" и нишите от благодарност и тръгнахме обратно. Още с първата стъпка на скалната площадка отново заръмя леко и невидимите стъпки отново закрачиха покрай нас. Изтръпнах - Такива "случайности" не се случват случайно. И още по-случайно ли е, че денят е бил "Томина неделя", както остановихме след това?
