След като тръгнеш от Варна за Провадия, скално изсеченото светилище се намира на 2 км. източно от входа на града.
Разположено на 260 м.н.в. с изложение на изток - североизток.
Достига се по пътека с червена маркировка, която започва от "Иванганчовата чешма" в местноста "Гиноолу".
Предположенията за използването на този тип светилища са много, според периодите през, които е използвано.
Първо нека да обърнем внимание на името "шарапташ". Преведено от турски език то означава "шара"-вино и "таш"-камък, или "винен камък".
От значението на името идва и първото предположение за използването на камъка. Говори се древна традиция, в която горното корито се пълнело с чепки от грозде и се пресовало от боси и "чисти" тракийски девойки. След това шарата изтичала през улея в по-големия басейн на по-долно ниво. Там се получавала вид филтрация, като по-твърдите части, преминали през улея се утаяват на дъното на басейна. Вече филтрираната шара, се стича през друг улей от големия басейн и се събира в делви, където ферментира и отлежава.
За да се използва камъка по този начин е необходимо в близост да има засадени лозя, от които лесно да се пренася гроздето.
Друго предположение за използването на светилището, имайки предвид, че камъка е силно енергиен е поставяне на малко количество вино, което се зареждало с енергия и след това е смесвано с останалото вино. Чрез това освещаване на виното траките получавли "винения елексир".
Скалното светилище се свързва и с древните народи доста преди траките. На него са били извършвани кървави жертвоприношения, предназначени да умилостивят природните стихии и катаклизми.
ОРФЕЕВИ МИСТЕРИИ
Първо нека да обърнем внимание на името "шарапташ". Преведено от турски език то означава "шара"-вино и "таш"-камък, или "винен камък".
От значението на името идва и първото предположение за използването на камъка. Говори се древна традиция, в която горното корито се пълнело с чепки от грозде и се пресовало от боси и "чисти" тракийски девойки. След това шарата изтичала през улея в по-големия басейн на по-долно ниво. Там се получавала вид филтрация, като по-твърдите части, преминали през улея се утаяват на дъното на басейна. Вече филтрираната шара, се стича през друг улей от големия басейн и се събира в делви, където ферментира и отлежава.
За да се използва камъка по този начин е необходимо в близост да има засадени лозя, от които лесно да се пренася гроздето.