Местността е известна е с дивата си природа, незасегната от туризма, чистите си и широки плажове и липсата на човешка намеса и застрояване.
Паша дере е защитена територия и природна забележителност. В региона има езеро с уникална флора и фауна, известно като „Лимана“. То се обитава от множество защитени видове птици и животни.
Създадена е маркировка за туристическите маршрути, която започва от кв. Галата.
През декември 2013 г. РИМ–Варна предприема теренно проучване с цел издирване на археологически обекти по трасето на бъдещия газопровод „Южен поток“ в м. Паша дере. Теренът представлява сравнително равна тераса, издигаща се на около 10 м над морския плаж, който огражда района от изток. От север минава тясно дълбоко дере, което маркира южната граница на защитена зона „Ракитника“, а от юг терасата граничи с тясната долина на пресъхналата днес река Паша дере.
Проучването установява следното:
1.Върху терасата над ската северно от устието на р. Паша дере, успоредно на дерето по дължина около 80 м се проследява каменна стена с дебелина около 2 м, на места видимо запазена до поне три реда камъни. изградена е от две лица от грубо обработени и необработени едри варовикови блокове, с пълнеж от по-дребни камъни между тях, без спояващ разтвор.
2.В посока север, приблизително от западния край на споменатата стена, ясно се откроява землен вал с променлива височина в отделните участъци – от 0,5 до 1,5 м и с дължина около 200 м.
3.Ограденото от каменната стена и земления вал пространство е залесено, но през него минава черен път. Откриваните върху този път керамични фрагменти се отнасят към каменномедната епоха. Аналогичен е и подемният материал в подножието на терасата от изток – върху плажа, и от юг – в долината на р. Паша дере. Скатът към морето между вала и каменната стена е прерязан от летовници, които са си изградили стълба за удобно слизане към плажа. В профила на този разрез се проследява културен пласт с видима дебелина поне 0,8 м, съдържащ керамични фрагменти от късната каменномедната епоха. Личат още фрагменти от отухлени мазилки, както и част от под на огнище или пещ.
4.Изводът е, че на споменатото място има селище от късната каменномедна епоха, което поне от едната страна е оградено от каменна стена. Не е ясно дали земленият вал принадлежи към същото селище или е по-късна структура, свързана с отбрана през късната античност или ранното средновековие.
БИБЛИОТЕКА:
2014 - В. Славчев - Издирвания на археологически обекти в м. Паша дере на територията на Община Варна - В: Археологически открития и разкопки през 2013г. стр.615
Проучването установява следното:
1.Върху терасата над ската северно от устието на р. Паша дере, успоредно на дерето по дължина около 80 м се проследява каменна стена с дебелина около 2 м, на места видимо запазена до поне три реда камъни. изградена е от две лица от грубо обработени и необработени едри варовикови блокове, с пълнеж от по-дребни камъни между тях, без спояващ разтвор.
2.В посока север, приблизително от западния край на споменатата стена, ясно се откроява землен вал с променлива височина в отделните участъци – от 0,5 до 1,5 м и с дължина около 200 м.
3.Ограденото от каменната стена и земления вал пространство е залесено, но през него минава черен път. Откриваните върху този път керамични фрагменти се отнасят към каменномедната епоха. Аналогичен е и подемният материал в подножието на терасата от изток – върху плажа, и от юг – в долината на р. Паша дере. Скатът към морето между вала и каменната стена е прерязан от летовници, които са си изградили стълба за удобно слизане към плажа. В профила на този разрез се проследява културен пласт с видима дебелина поне 0,8 м, съдържащ керамични фрагменти от късната каменномедната епоха. Личат още фрагменти от отухлени мазилки, както и част от под на огнище или пещ.
4.Изводът е, че на споменатото място има селище от късната каменномедна епоха, което поне от едната страна е оградено от каменна стена. Не е ясно дали земленият вал принадлежи към същото селище или е по-късна структура, свързана с отбрана през късната античност или ранното средновековие.
