Средновековна крепост ''Галата''

 Средновековната крепост Галата е била разположена на терасата на високия клифов бряг на нос Галата, в близост до дн. квартал Галата, гр. Варна. 
 Днес крепостта не съществува, като най-вероятно е пропаднала в морето в резултата на активната абразия, която разрушава брега. 
 До началото на XX в. според местни все още са се забелязвали следи от крепостните съоръжения, които днес или са напълно разрушени или са напълно обезличени на съвременния терен. Възможно е за разрушаването на останките от крепостта да са спомогнали и строителните дейности по време на изграждането на навигационния фар. 
 Според Ал.Кузев крепостта не се е отличавала с големи размери, като за сметка на това е имала огромно стратегическо значение. 
 За първи път крепостта Галата се споменава под името Κάλαξος във връзка с похода на Михаил Глава Тарханиот през 1278г. в сведението на Мануил Фил, писано през 1305 г. Там се споменава, че Галата наред с други крепости (Месемврия, Проват, Петрич, Козяк) му е предадена от бившия български цар Мицо (1256–1257). 
 Създаването на крепостта може да се обвърже с възстановяването на Варна, като значим център по Западното Черноморие едва след възстановяването ѝ след опустошаването по време на превземането от цар Калоян (1197–1207) през 1201г. 
 В Месемврийската хроника се споменава за отстъпването на Галата от цар Иван Александър (1331–1371) на деспот Добротица в края на 1369г. 
 Г.Атанасов обръща внимание на крепостта, когато е в пределите на феодалната държава Добруджанско деспотство. 
 Следващото сведение е от началото на XV в., когато крепостта е превзета от Салагрузо ди Негро на 6 юни 1404 г. и я задържал цяла година до 16 юли 1405 г. Няма точни сведения кой владее крепоста преди това, нито причината за напускането ѝ от генуезците след година. 
 Към средата на века, няколко пъти е отбелязвана във връзка с похода на Владислав III Ягело през 1444 г. към Варна. След битката при Варна, крепостта е превзета и разрушена от турците и най-вероятно изоставена. 
 Топонимът Галата се среща в почти всички средновековни и ренесансови карти от XІІІ до ХVІІ в., като винаги е изписан на н. Галата. 
 В близост се намира античното тракийско селище Карабизия, което обаче не трябва да бъде обвързвано с по-късната средновековна крепост. 
 При теренни наблюдения все още се намират фрагменти sgraffito керамика, битова и строителна керамика навсякъде по сипея и в подножието на клифовия бряг, както и при подводни огледи в залива западно от носа. Намирани са и процесиен кръст, както и други дребни находки.

 БИБЛИОТЕКА: 
 Списание "ЕПОХИ" Издание на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ - Том XXX (2022). Книжка 2